Pазкази

"Човешкият живот! – каква непрестанна вЪрволица е той, вЪрволица от любов и вяра, надежда и измама, радости и сЪлзи, сЪлзи..."
Разказите на Антон Страшимиров пресЪздават живота в бЪлгарското село вЪзможно най-близо до неговата сЪщност. Щастието и страданието, всекидневната борба за насЪщния и победата над нищетата – всичко това е уловено от прозорливия авторов поглед и пренесено извЪн времето и пространството, за да постави на преден план важните житейски вЪпроси.
ПознавачЪт на бЪлгарската душевност Антон Страшимиров се появява на бял свят на 15 юни 1872 година вЪв Варна. Непримиримият му дух го изкарва още тринайсетгодишен от родния град и той обикаля цяла Добруджа, като работи по крЪчми и кафенета, по тютюневи ниви, дори като словослагател, книговезец и бояджия. В крайна сметка го увлича интелектуалната дейност като учител, а впоследствие и редактор. ВЪлнуват го революционната дейност и политическите вЪпроси в страната, а освен всичко силно се увлича и от историята и характера на бЪлгарите. Благодарение на проучванията си той придобива ясна представа за бита и трудностите на обикновения човек, които виждаме отразени живо в творчеството му.
Страшимиров оставя след себе си безброй ценни творби от различни жанрове – стихотворения, разкази, повести, романи, публицистика, драми, комедии и забележителната му книга, сЪбрала неговите проучвания за психологията на бЪлгарите – "Нашият народ".