Bulgarien

Добре дошли в приказния свят на Асен Разцветников. Той ще ви поведе на едно магично пътуване, по време на което ще се запознаете с мили щурчовци, хитри лисани, големи мецани и смели юнаци. Ще станете част от приказки, ще чуете някои залъгалки, но и ще трябва да отговорите на някои гатанки. Ще можете ли?Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

Годините са се натрупали незабелязано и старостта е настъпила. Времето отмерва последните дни на старците хаджи Иван и Сава и сякаш в опит да забавят неговия ход, двамата сядат немощно пред хаджи Ивановия дом, обръщат поглед назад към миналото, сравняват го с настоящето. Какви са днешните младежи, какви са били едно време? Какво учат, как говорят, как се държат? Къде е правителството и на кого помага?„То ние вече като остаряхме, ами тъй намкак и светът се обърна... Нищо не можеш да му проумееш."... „Светът ли се промени, не им разбрахме ли."Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Животът на Любица и Иван Гойчев вече не върви така гладко. Любица е потопена в любовните романи, обрисуващи идеалните любвеобилни и ласкателни мъже, и все повече се отдръпва от своя собствен Иван, в когото не открива и частица от нежността, за която се пише в книгите ѝ. Иван научава, че пиесата „Куклен дом" от норвежкия драматург Хенрик Ибсен ще се поставя на сцена и решава да зарадва своята мила Любица. След пиесата отношенията им се променят. Дали героинята от „Куклен дом" Нора вдъхновява Любица да запази семейството си или за Иван предстоят още по-тежки дни?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Преминаването на река Искър е невъзможно, забранено и опасно, но не и за баба Илийца, която носи в ръце болното си внуче и е готова на всичко, за да го спаси. По път, насред една малка планинска пътека, възрастната жена среща клет бунтовник от Ботевата чета, който я моли за помощ. Баба Илийца не се поколебава, въпреки че осъзнава риска, който поема. Сърцето на българката е всеотдайно, милосърдно и човечно и тя не може да остави клетника на произвола на съдбата. Нейната надежда и молба към Бога са „да спаси, ако даде Бог, два живота". Каква е срещата на поробената с поробителя и успява ли героят баба Илийца да завърши своето дело?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Dlaczego rakii nie pije się na raz? Czy to prawda, że Bułgaria jest rajem dla archeologów i że przeciętny Bułgar lubi rozmawiać o ziołach? Dlaczego ostatni car Bułgarii wrócił do władzy? I w końcu, jak to się stało, że ten czarnomorski kraj zasłużył sobie na miano „Róży Europy"?Bułgaria kojarzy nam się przede wszystkim z wczasami w PRL-u. Na wakacjach w Złotych Piaskach popijano pomarańczowy schweppes, a na pamiątkę każdy pakował do torby koniak Słynczew Briag. Kwitł nie tylko handel wymienny, ale także nawiązywały się wieloletnie przyjaźnie. A jaka jest współczesna Bułgaria? Autorka przedstawia nieznane oblicze jednego z najciekawszych krajów Europy. Prowadzi nas mało uczęszczanymi szlakami, mierzy się z mitami, uwodzi znajomością miejsca i kultury.Magdalena Genow - Rocznik ’88, filolożka bułgarystka, politolożka, wydawczyni książek. Urodzona w Bułgarii, wychowana w Polsce. W wolnych chwilach przemierza bezdroża, nie tylko polskie i bułgarskie, na rowerze lub pieszo. Mama Grzesia, Kalinki oraz dwóch kotów: Markeza i Popowa.

„Хаджи Ничо обича паричките и затова употребява всичките средства само и само да ги добие."Хаджи Ничо е олицетворение на богатия чорбаджия, чиято ценностна система е притъпена. Личните облаги са негова единствена цел. Нито църквата, нито бедните сиромаси, нито държавата могат да спрат циничността и безскрупулността му. Доносниченето, кражбата и измамата са ежедневие за хаджиничовците, които биха удобно се настанили сред българското общество. Но „духът на времето изисква нови хора и нови умове". Ще успеят ли те да си проправят път сред алчността и безхаберието обхванали предосвобожденска България?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Разказва Стоян история. Имал двама по-големи братя – Първан и Продан. Влюбил се Продан в съседката Латинка и не след дълго двамата се оженили. Но съдбата им била тежка. Турчинът Хасан искал Латинка за своя жена. Срещнал веднъж двамата влюбени на нивата и ги убил. Последвали все по-черни дни за семейството на Стоян. Убиват и другия му брат, а майка му умира от мъка. Стоян се заклева да отмъсти на Хасан, причинил всички страдания на семейството му. Ще успее ли да надвие турчина или ще последва съдбата на по-големите си братя?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

„— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.— Носят дърва за зимата.— А не им ли тежи?— Не, маминото, те са свикнали."Несправедлив е светът, който Смирненски ни описва. Децата са роби, бедните са отритнати, богатите са слепи, младите се разболяват, животът изтича между пръстите. „Босоногите деца" събуждат съвестта, „Приказка за стълбата" изобличава низостта на политиците, „Как ще си умра млад и зелен" отрезвяващо описва изплъзващия се живот, а всички останали разкази от сборника пораждат противоречиви чувства от една противоречива епоха.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898–1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

„На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги - няма нищо, ... , анализираш ги - не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, .... Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи." Живели Нено и Неновица в материално изобилие и охолство, и духовна пустота и бедност. Родил им се Никола. Израснал в среда на егоизъм, безхаберие и безделие. В него не били възпитавани изконни ценности, а господарско самочувствие и презрение. Дали упадъкът е неизбежен или обществото създава удобна среда за духовно обеднелите чорбаджии?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Около кабинета и дома на министър Никола Балтов е пълно с хора – едни роднини, други приятели, трети познати. Всеки иска нещо. Някой иска службица, друг се моли да ходатайстват за него. Не са важни знанията, нито уменията. Важно е, че познават министъра. Алчност, жажда за власт и корупция са сатирично критикувани от Вазов, но службата не е вечна, нито е вечно министерството на Балтов.„Службогонци" е една от най-ярките комедии на Иван Вазов, която и до днес се поставя на сцена. По нея е направена и телевизионна постановка с участието на познати български актьори.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Каква е историята на цар Иван Александър, съпругата му Теодора и еврейката Сара? Каква е връзката между техните отношения и състоянието на държавата през далечния XIV век? Възможно ли е било България да поеме по различен от турското робство път, ако изборът на цар Иван Александър е бил по-различен? Основавайки се на повестта си „Иван Александър", Иван Вазов създава пиеса, харесвана и поставяна на сцена и до ден днешен.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Априлското въстание е приключило, а след него е останал погромът, жертвите и изтезанията. Оцелелите революционери са заловени, друга част са се спасили. Но борбата продължава. Нови въстания се надигат. Пловдив, Перущица, Брацигово и Батак се опълчват на турското потисничество. Жестокостите не свършват. Настава и Баташкото клане. „Записки по българските въстания" приключва тук, а смъртта отнема на Захари Стоянов възможността да довърши великата история, която и до днес служи за достоверен източник на борбите, мъченията и несломимостта, формирали самосъзнанието на българина.

Подписаното с кръв писмо на Тодор Каблешков стига до Панагюрище. В Копривщица са гръмнали първите пушки. Въстанието е започнало. Бенковски събира своята чета и в един глас се чува „Бунт! На оръжие!". „- Да живей България, да живеят апостолите, да живеят юнаците; смърт на душманите! - бяха думите, с които се свърши 20 априлий."Априлското въстание е в ход. Дават се жертви, но се раждат и герои. Националната гордост е голяма, но погромът е неизбежен. Том втори на „Записки по българските въстания" е изпълнен с геройства, смелост, предателства и жертви. Българите заплащат огромната цена на свободата.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

„Хоро" е роман, описващ и осъждащ разпада на обществото, на традициите, обичаите и морала, критикува разделението на хората и упадъка на ценностите им. „Хоро" започва със сватбата на Мичето, обикновено момиче от богат род, и Сотир, алчният околийски началник, който иска да се добере до наследството на Мичето. Горката девойка е загубила семейството и любимия си. Единствена нейна утеха остава баба ѝ Карабелица. За ужас на Мичето Карабелица умира в деня на сватбата, а това води до хаос, безпоредици и жестоки убийства. Парадоксално хорото се извива, а под стъпките на хората остава моралът и ценностите, принизени и потъпкани. Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми, битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

„Превратът в Княжеството през 1881 г. е ничтожно събитие, запечатано с позор, с подлост и продажност... Да, тая страница от новия български самостоятелен живот е едно пятно... там няма нищо славно, та затова и историята на тоя преврат не била интересна, не трябвало да й се дава гласност...".И въпреки това Захари Стоянов пише за преврата и описва политическите проблеми. Княз Александър I Батенберг постига целта си. Правителството на Петко Каравелов е свалено, действието на Търновската конституция е преустановено, избирателното право на народа е ограничено. „Превратът" представя не само историческите събития, но и реалната картина на българското общество по онова време.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Включва се в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята му в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

Животът на малкото момиченце Елизабет не се различава по нищо от този на нейните връстници. Ходи на училище, играе с приятели и иска да качва видеа в YouTube като порасне. Безгрижието ѝ обаче е прекъснато от Светещата господарка, която казва на Бети, че майка ѝ е болна и единствено тя може да я спаси. Бети е готова на всичко за своята майка, дори да се изправи срещу змейове и гневни самодиви. Ако Елизабет открие Живата вода, нейната майка ще оцелее. Но дали това приключение не е прекалено опасно за едно малко и беззащитно момиченце като Бети?Петър Голийски е роден през 1976 год. в град Троян. Завършва своето средно образование в Ловеч, а висшето си в София. Преподава в секция „Арменска филология" в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Интересува се от историята на дунавските и волжките българи и пише множество публикации по темата. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология", издадена през 2003 год., и „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)" от 2006 год. През 2020 год. Петър Голийски пише първото българско фентъзи за деца - „Елизабет и тайната на Живата вода".

Как са живели траките? Какви са били техните традиции, обреди и ритуали? Странджа крие своите тайни, а Дарина и Божидар Стоеви, близнаци, закърмени с разказите за този древен народ, са решени да разбулят част от мистерията. Божидар произвежда вино в духа на тракийските традиции. Сестра му създава натурални козметични продукти, но мечтата ѝ е да открие омайната тракийска билка, която да вплете в един божествен аромат. Двамата обаче се нуждаят от помощ, която откриват в лицето на археолога Антон Велинов. Дарина и Антон се впускат в магично приключение из мистичната Странджа. Откритията им са големи, а чувствата все по-силни. Докато в живота им не влиза Михаела.Гергана Лаптева е български учен и писател, родена през 1977 год. в София. Завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Член е на Българския антарктически институт и е участник в седем експедиции до Антарктида. Основава и координира програми, сред които „ECOANTAR", „Еко Антарктида" и „Terra Australis Incognita". Създава едноименен алманах „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita", издаден през 2017 год. „Посока юг – пътуване към Антарктида", „Монетата" и „Божествен аромат" са сред останалите ѝ книги, издадени съответно през 2018, 2020 и 2021 год.

Дея е млада жена с успешна кариера, стабилен брак и добро финансово състояние. Ежедневието ѝ е подредено, мислите ѝ са съсредоточени върху бъдещето, а сърцето ѝ ѝ забранява да се връща към миналото. Докато едно обаждане не разклаща основите на нейния живот. Спомените и чувствата изплуват в съзнанието ѝ. Съдбата я среща отново с Пламен. Сърцето и разумът ѝ поемат в различни посоки. Дея се озовава на кръстопът. Има ли правилна посока и как да я познае?„Пакетче желирани бонбони" ни среща с любовта в нейните множество измерения – примирена, страстна, трудна, невъзможна.Татяна Гишина е дипломиран психолог, магистър по бизнес комуникации, а от 2020 год. и писател. Открива любовта си към писането още като дете, но ѝ обръща внимание едва в последните години. Дебютира с романа „Пакетче желирани бонбони", чрез който желае да вдъхнови читателите си да следват сърцето си въпреки обстоятелствата, очакванията на другите и ограниченията на обществото.

„Монетата" е роман за отношенията между хората и отношенията на хората към миналото. Срещаме се с Мира – екскурзовод, намерил спокойствие и уединение в град Сиде, Турция, и Стефан - разследващ журналист с големи амбиции. Съдбата на двамата се преплита след като на софийското летище е заловена пратка с нелегални монети, отвеждащи Стефан до Сиде. Журналистът е напорист и твърдо решен да открие престъпниците-рушители на античните ценности, свидетелстващи за богатото минало на човешката цивилизация. Той обаче се нуждае от помощник и експерт, а Мира е готова да сподели познанията си. Двамата се впускат в опасно приключение по следите на трафика на антики, но докъде ще ги отведе то?Гергана Лаптева е български учен и писател, родена през 1977 год. в София. Завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Член е на Българския антарктически институт и е участник в седем експедиции до Антарктида. Основава и координира програми, сред които „ECOANTAR", „Еко Антарктида" и „Terra Australis Incognita". Създава едноименен алманах „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita", издаден през 2017 год. „Посока юг – пътуване към Антарктида", „Монетата" и „Божествен аромат" са сред останалите ѝ книги, издадени съответно през 2018, 2020 и 2021 год.

Op het moment dat een vrouw alles lijkt te hebben dat haar gelukkig maakt, vraagt ze zich af of dat ook echt alles is. Ze realiseert zich dat ze haar idealen heeft ingeruild voor welvaart en materialisme en verlaat haar man om terug te gaan naar haar geboorteland Bulgarije. Daar ontdekt ze dat het luxe leven van de jetset in schril contrast staat tot de armoede van de gewone mens, die op straat op zoek moet naar eten en drinken. Haar zoektocht leidt haar verder via Bulgarije naar Rusland, Moskou, waar rijkdom hand in hand gepaard gaat met de maffia en criminaliteit. Als ze zelf onder controle van de maffia komt te staan, neemt haar leven een duistere wending en realiseert ze zich dat ze het belangrijkste in haar leven, de liefde, voor deze zoektocht op het spel heeft gezet.Maria Genova (Bulgarije, 1973) is journalist en auteur van de roman ´Communisme, sex en leugens´, over het leven van gewone mensen achter het IJzeren Gordijn, waarmee ze in 2007 debuteerde en De Looijerdebutantenprijs 2007 won. In haar boeken behandelt ze telkens weer spraakmakende onderwerpen en gaat ze in op de weerbarstige wereld van kindermishandeling, cyberpesten, mensenhandel, prostitutie en cybercriminaliteit in Nederland en Europa. Maria Genova is in 2014 uitgeroepen tot schrijfster van het jaar en is een veelgevraagd spreekster.

Замислен като продължение на „Под игото", романът „Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за пресъздаване на следосвобожденската реалност, на нашата „нова земя". В романа са изобразени бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото поколение свободни българи.Книгата не е била приета добре при появата си през 1896 г., най-вероятно защото голяма част от интелигенцията и властта по онова време са се разпознали в нея и са усетили критичното отношение на автора. Самият Вазов смята, че този роман е по-добър от „Под игото". Не е случайност, че Гео Милев нарича Вазов Патриарх на българската литература. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни. Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, а произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове.

Een verfrissende verzameling verhalen, waarin met beide voeten aan de grond, de gewone dingen van de dag worden beschreven in het communistische en postcommunistische Bulgarije en Rusland. In anekdotische stijl verhaalt Maria Genova gebeurtenissen tijdens de Koude Oorlog, observaties onder de regimes, censuur, maakbare werkelijkheid en de corruptie voor en na de val van de muur. Met ´Communisme, Sex en Leugens´ maakte Maria Genova in 2007 haar debuut en won ze De Looijerdebutantenprijs en begon ze haar inmiddels indrukwekkende oeuvre.Maria Genova (Bulgarije, 1973) is journalist en auteur van de roman ´Communisme, sex en leugens´, over het leven van gewone mensen achter het IJzeren Gordijn, waarmee ze in 2007 debuteerde en De Looijerdebutantenprijs 2007 won. In haar boeken behandelt ze telkens weer spraakmakende onderwerpen en gaat ze in op de weerbarstige wereld van kindermishandeling, cyberpesten, mensenhandel, prostitutie en cybercriminaliteit in Nederland en Europa. Maria Genova is in 2014 uitgeroepen tot schrijfster van het jaar en is een veelgevraagd spreekster.

„Измамен" е дългоочакваното продължение на дебютния роман „Невидим" от Станислав Койчев, по-известен за своите читатели като Стан. Романът потапя читателите в нов свят, изтъкан както от лъжа и предателства, така и от чест и достойнство. Стан вплита собствените си житейски възгледи в романа, но оставя на теб, читателя, най-важната задача – да различиш лъжата от истината.Станислав Койчев, по-известен сред своите читатели и онлайн аудитория като Стан, е роден в Пловдив през 1992 год. Станислав завършва висшето си образование по мениджмънт в City Univerisity of Seattle с отличие. През 2013 год. качва първото си видео в YouTube и за три години развива своя канал, достигайки през 2016 год. 100 000 абоната. Влогърът Стан продължава да покорява нови върхове, разширява своята онлайн аудитория, а от 2017 год. се впуска в света на литературата, превръщайки се в литературна сензация. Дебютният му роман „Невидим" и неговото продължение „Измамен" печелят широката публика и заслужено получават награда „Бисерче вълшебно" в категориите „Мечтатели" и „Майстори".

„В тъмница" е един от шедьоврите на Константин Величков, мемоар, разказващ за задържането му от турците. Връща ни назад в едно време на опасности, изтезания, глад. Време на страх и смелост, преплетени в едно в душите на българските въстаници. Оковани във вериги, мръсни и пребити, българските въстаници, сред които и самият Величков, са се вкопчили отчаяно в надеждата, че съдбата ще бъде на тяхна страна и те отново ще познаят свободата.Константин Величков е български политик, художник, писател и преводач, живял в периода 1855 – 1907 год. За кратко работи като учител, по-късно участва в подготовката на Априлското въстание. Заловен е от турците и е осъден на смърт, но в последствие бива освободен. Заплахата не възпира Константин Величков. Работи като преводач по време на Руско-турската война, а любовта му към литературата се проявява далеч по-рано, когато започва да превежда шедьоври, сред които текстове на Молиер, Данте, Хайне, Пушкин. Заедно с Иван Вазов издава „Българска христоматия" през 1884 год., в която включват емблематични за европейската литература произведения, в частност в негов собствен превод. Творчеството на Константин Величков не е обемно, но се характеризира с лиричен тон, насочен към неговото отечество и събратя. Сред по-известните му произведения са „Писма от Рим", „В тъмница" и „Цариградски сонети".

Иван Александър, един от най-изявените представители на династията Шишмановци, встъпва на власт през 1331 год. Управлението му е успешно в началото, но изпълнено с поражения към края. Нищо обаче не предполага злокобната съдба, която очаква българското царство. България пада под турско робство, а последният български цар е Иван Шишман – син на Иван Александър и втората му съпруга, еврейката Сара. Възниква обаче въпросът – а ако на престола е бил законният престолонаследник Иван Срацимир? Дали България все пак е щяла да се озове под петстотингодишно иго? Дали любовта на Иван Александър към Сара не е предопределила падението на едно царство?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Къде е Адът, кое е раят? Има ли граница помежду им или се сливат в едно? Кирил Христов прави читателя част от своя живот. Разказва за детството, за училищните си години, говори с възхищение за тогавашните си учители, със сарказъм за тези, дошли след това, пише за България, за културата, за цинизма. Обрисува реалната картина след Освобождението, критикува моралната низост, сравнява я с възрожденския идеал. Реалистично, саркастично, критично, конфликтно, но честно, Кирил Христов пише за своя живот на фона на България от края на XIX до средата на XX век.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Дали действителността в следосвобожденска България може да бъде определена като вдъхновяващ роман или отчайваща трагикомедия? Това Смирненски оставя на своите читатели сами да преценят, а с пиесите „Страхливите мускетари или Бай Янковият щаб и обединението", „Държавният съд" и „Камък падна от небето" той не само хвърля светлина над комичната действителност сред социалните кръгове, но и повдига много въпроси за ситуацията в страната и недостижимата социална утопия.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

Първата световна война е в разгара си, а стихосбирката „Нови екове" ни отвежда сто години назад. Иван Вазов ни прави съпричастни с Добруджанската епопея, разказва ни за множеството фронтове, на които са се били великите български воини, описва ни битката при завоя на Черна през 1916 год. и ни изпълва с гордост от смелостта на българските войници, пример за духовни и нравствени добродетели. Патос, патриотизъм и скръб преливат в едно, а Вазов умело предава многообразието на съвремието си, формиращо народния дух.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Нашият герой, на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Захари Стоянов описва живота на Христо Ботев от неговото детство до смъртта му. Запознава читателя със значими събития, белязали характера му, предава обективно духа на епохата, споделя мислите, идеите и вътрешните борби както на Ботев, така и на всички борци за свобода и справедливост.„Христо Ботйов" е безценен труд, който ни пренася век и половина назад във времето и ни запознава с един от многото велики революционери.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

„История славянобългарска" е една от най-важните книги в българската история! От завладяването на България от османците, в продължение на близо три века и половина в българската книжнина няма друго писмено наследство, изиграло толкова важна роля за духовната еманципация на българския народ. Книгата е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Приема се за начало на новобългарската книжнина и символично за начало на Българското възраждане. Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.