Дядо Градю Светогорецът

Гергьовден. По тъмно дядо Градю клисарят излиза. Обръща поглед към небето. Любува се на звездите. Пропяват първи петли. Дядо Градю тръгва към църквата. Пали свещи, кандила, прекръства се. Изкачва високата вита стълба и застава навръх камбанарията. Подухва прохладен утринен вятър. Удря камбаната веднъж, два, три пъти. Слънцето се подава над Балкана. Градчето се събужда.
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.