Klassisk lyrik skrevet før det 20. århundrede

”Vor Fader i det høje,I Jesu milde NavnVort Knæ vi ydmygt bøje:O tag os i din Favn!Du som blandt Engle tronerI Himlens lyse Fred,Lyt til de svage TomerAf barnlig Kjærlighed.””Salmer og lovsange” består af en lang række smukke sange om Gud, kristendom og Jesus af forfatter og digter Adolf Langsted. Bogen udkom første gang i 1887 og giver et skønt indblik i datidens religiøse digtning. Adolf Langsted (1864-1919) var en dansk forfatter og skolebestyrer, der hovedsageligt skrev romaner, digte og dramaer. Efter en studentereksamen og filosofistudiet i København var Adolf Langsted redaktør af Wisbechs Almanak fra 1885 og skoleinspektør ved Mariboes Latin- og Realskole. Adolf Langsteds digte og romaner er prægede af hans interesse for religiøse vers og bibelske tragedier.

”Et AftensukEnd blegrødt af SolenOg blankt ligger Vandet;I baaden en fiskerSees glide fra Landet.Hans Pjalter forskjønnesI Havfladens Speil –Der er Sølv om hans AareOg Guld i hans Seil.I Løvhytten sidder,Med Armene trindeOm Elskerens Nakke,En ung Elskerinde.Og drengen ved Brystet,Saa smilende rød,Er faldet i SlummerPaa Moderens Skjød.”Emil Aarestup er en af de største romantiske digtere, og han er bredt anerkendt for sine skønne kærlighedsdigte. Christian Rimestad har udvalgt nogle af Emil Aarestups smukkeste digte om kærlighed og erotik og forsynet bogen med et forord om den store digter og hans nyskabelse inden for dansk poesi.Bogen udkom første gang i 1922.Christian Rimestad (1878-1943) var en dansk forfatter, digter, oversætter og litteraturkritikker. Han debuterede som digter i 1905 med digtsamlingen ”Aftnerne” og skrev foruden flere digtsamlinger en lang række bøger om litteraturhistorie. Christian Rimestad modtog både Otto Benzons Forfatterlegat og Drachmannlegatet.Emil Aarestrup (1800-1856) er en af de største danske digtere inden for romantikken, og han er anerkendt vidt og bredt for sin fornyende tilgang til den erotiske lyrik.

Karl af Valois er en tragedie med en handling der finder sted i løbet af to dage. Dramaet udspiller sig på et slot i 1500-tallets Paris. De ansatte ved hoffet hvisker i krogene, og der er intriger og utilfredshed rettet mod enkedronningen og hengivenhed for hendes søn, kongen. Stykket er skrevet på vers med rim, som passer til tidens teateropsætninger. Titlen er udgivet som et historisk dokument med datidens sprogbrug.Denne bog udkom første gang i 1888.Adolf Langsted (1864-1919) var romanforfatter, digter og dramatiker. Han var særligt fascineret af Frankrig, især Paris, som han flere gange rejste til. Han oversatte endda franske dramaer til dansk. Herudover var kristendommen meget vigtig for ham, hvilket mærkes i nogle af hans udgivelsers tematikker.

”Jeg lader vor Herre raade,Han raader dog altid bedst,Hver Morgen er ny hans Naade,Hver Dag er derfor en Fest;Han lader jo Solen skinneOg Himlen hvælve sig klar,Jeg maatte da gaa i Blinde,Blev ej jeg hans Godhed vár.””Vedbend” består af en lang række skønne sange og digte skrevet i årene 1886 – 1896. Nogle kredser om emner som Gud, kristendom og kærlighed, mens andre fortæller historier fra fordums tid. Bogen udkom første gang i 1896. Adolf Langsted (1864-1919) var en dansk forfatter og skolebestyrer, der hovedsageligt skrev romaner, digte og dramaer. Efter en studentereksamen og filosofistudiet i København var Adolf Langsted redaktør af Wisbechs Almanak fra 1885 og skoleinspektør ved Mariboes Latin- og Realskole. Adolf Langsteds digte og romaner er prægede af hans interesse for religiøse vers og bibelske tragedier.

When Sophus’s grandfather died, he left behind an old encyclopedia with a mysteriously empty page. In this episode, Sophus talks about happens when we run out of words, as when the mind is made blank by old age or when our loved ones die and we grieve them in silence. Empty pages are a powerfully symbol. They can mark both an ending and a new beginning, they can represent hope as well as grief. Blank pages are everywhere, and surprisingly beautiful.Hosted and written by Sophus HelleSound editing by Simone Nystrup-LarsenEdited by Andreas Lindinger SaxildFind out more at sophushelle.com/monkeymindMonkey MindCombining wit and wisdom, silliness and seriousness, the podcast Monkey Mind by Sophus Helle takes the audience on a weekly jaunt through the jungle of the mind. Each episode throws a new and unusual light on the issues of everyday life—trees, typos, taxes, and much more besides—making the audience look again at a world they thought they knew. It tells stories that are designed to make the listener chuckle, then reflect, drawn from both the host’s own life and from the deep well of history.Sophus Helle is a writer, translator, and cultural historian. He is an expert in the Babylonian epic Gilgamesh and the ancient poet Enheduana.

”Min Moder døde da hun gav mig Livet;saa har mit Liv haft større Værd end hendes;stort, som et ansvar, finder jeg det givet:Det maa ej endes, før en Sejer vindes. – –Tror Du man naar, hvad som helst man vil i Livet?”Hebriderne ligger i det frådende hav ved de skotske kyster, og allerede i 800-tallet ankom de norske vikinger dertil for at gøre landet til sit. Hakons mor døde i barselssengen, da han kom til verden, og i dag er det ham, der er høvding på Borggård i højlandene. Jenny Blicher-Clausens episke digt fortæller sagnet om Hakon og Exelcior og maler et skønt og stemningsfuldt billede af det skotske højland og de vikinger, der slog sig ned der.Bogen udkom første gang i 1891.Jenny Blicher-Clausen (1865-1907) var dansk digter og forfatter. Hun begyndte at skrive allerede fra barnsben, og selvom hendes værker stilistisk tilhørte romantikkens litterære tendenser, var hun dybt optaget af det moderne gennembruds ideer om frigørelse og nytænkning. Blicher-Clausen udgav en lang række digtsamlinger og fik især med romanen “Inga Heine” fra 1898 en stor læserskare. Bogens tema er arbejdets rolle i kvindelivet, men fortællingen om hovedpersonens kærlighed til en gift mand står centralt. Blicher-Clausen bidrog desuden aktivt til datidens forskellige magasiner og tidsskrifter, og sammen med forfatterkollegaerne Laura Kieler og Johanne Schjørring redigerede hun et festskrift, der udkom i 1895 i anledning af Kvindernes Udstilling samme år.

Theodor Ewald debuterede som forfatter med digtsamlingen ”Bavner og blus” i 1894. Bogen indeholder toogtyve digte, der kredser om emner som livet, sjælen og kærligheden.Theodor Ewald (1874-1923) var en dansk forfatter, journalist og oversætter. Han er især kendt for sine historiske romaner – blandt andet en række romaner om danske kongers elskerinder i serien ”Danske dronninger uden trone”, som hans bror, Carl Ewald, der også var forfatter, havde påbegyndt før sin død.

”Island.Navnkundige Land, du, hvis Kræfter os nære,Moder, som altid mod Sønnen er blid!Fjærn blev du stærk, og din Fjærnhed os væreVærn imod Veghed i kommende Tid.””Ny islandsk lyrik” udkom første gang i 1901 og består af en lang række af det nittende århundredes mest berømte og repræsentative digte fra Island. Digtene er oversat af Olaf Hansen, som også har skrevet en kort beskrivelse af de forskellige digtere. På den måde får vi både eksempler på islandske digte fra denne spændende periode og et indblik i den islandske litteraturhistorie.Olaf Hansen (1870-1932) var en dansk digter, forfatter og oversætter. Han har blandt andet oversat ”Den ældre Edda” samt en række islandske digte.

”Sappho, for de elskende unge den sødeste lindring i kviden,Enten Pierias land sammen med musernes flokEller Helikons bjærg, det vedbendrige, dig smykker,Musen fra Eresos, lig dem i begejstrende glød,Eller Hymén Hymenaios med faklen, der straaler,i haanden.”Sappho er en af de mest kendte digtere, men hun er langt fra den eneste gudbenådede kvindelige digter i græsk litteraturhistorie. Fr. Moth beskriver ni af de største kvindelige digtere i græsk litteraturhistorie og bringer nogle af digterindernes smukkeste vers. Bogen udkom første gang i 1929.Claus Frederik Moth (1861-1930) var en dansk litteraturhistoriker, der blandt andet forskede i renæssancens og den tyske humanismes litteratur på latin. Han udgav flere bøger om ældre litteraturhistorie og store litterære og kulturelle skikkelser i europæiske historie.

Les poèmes en prose et les nouvelles du recueil constituent la première œuvre de Marcel Proust. Histoires d'amour, nouvelles mondaines ou poèmes à fleur de peau, le recueil rassemble tous les genres en un chef d'œuvre littéraire.À seulement 25 ans, Proust dévoile les fondations de son univers, et présente déjà tous les éléments de son chef d'œuvre « À la Recherche du Temps Perdu » : la fin de l'enfance, la souffrance amoureuse, la jalousie et l'évanescence de l'être.Marcel Proust (1871-1922) est sans doute l’un des auteurs le plus connu de son temps. Né à Paris, il souffre de graves problèmes respiratoires. Possédant une grande fortune, il en profite dès sa jeunesse pour côtoyer les salons littéraires. Un grand intérêt pour l’écriture le saisit, et il s’y consacre pleinement. Il publie des poèmes et entame la rédaction d’une œuvre qu’il ne continuera pas. C’est seulement en 1907 qu’il commence à écrire son chef-d'œuvre romanesque «À la Recherche du Temps Perdu», avec le premier roman «Du Côté de Chez Swann». Les cinq autres tomes sont publiés entre 1919 et 1927. C’est là un théâtre social avec plus de deux cents personnages, et une large réflexion sur la mémoire. Mais les thèmes restent vastes, et parmi les plus saisissants on y trouve l’homosexualité — Proust est l’un des premiers romanciers à aborder le sujet.

„Сега съм у дома. Наокол планинии върхове стърчат; гори високи, дивишумят; потоците, кристални и пенливи,бучат - живот кипи на всичките страни.“Природата е дом, хармония и спокойствие, красота, обаятелност и магия. Рила планина крие своите тайни, тя е непристъпна, непозната, тя разкрива свят, в който всеки българин намира душевен мир, свят, който поражда национална гордост от величието на българската природа. „В лоното на Рила“ предизвиква възхищение, преклонение пред родното, чувство на сигурност, отдалечаващо ни от тревогите и „световните злини“.„Духът ми се цери след жизнената битва,вкушавам сладък мир във песни и молитва.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:„Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица“, „ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Въодушевлението от освобождението и надеждата за ярко бъдеще отстъпват пред отчаянието и разочарованието от духовното падение. Възвишените възрожденски интереси са изместени от егоизма и Вазов е обхванат от минорно настроение и недоволство от живота. „Гусла“ представя и другата страна на следосвобожденска България – свобода, но и безцелност, промяна, но и застой.„И ето веч кат луд се скитами търся, гоня идеалъти вред на пошлости налитам,вред слушам звука на металът.Металът, да, металът сухи,кой прави днес - кумир свирепи -душите към светото слепи,сърцата към доброто глухи.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Вчера настъпи нова година.Сухо и ледно срещнах я аз:както и тая, дето замина,нищо не носи ново за нас.“Равносметка на отминалото време, разочарование от пропиления Божи дар, поглед назад към житейския път и молитва към Бога за любов, търпение и милост. Годините след Освобождението са трудни за цяла България, а мъката на Иван Вазов се засилва от престоя му в Русия до 1889 год. Възхвалата е отстъпила място на горчивината, но духът на поета не е сломен. Той е жив и въпреки че страда, се и радва. Животът е пътуване и често след падението идва възходът - „успях живота тежки да съзря / пак мил и хубав... О, благодаря.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Поля и гори“ е стихосбирка, издадена през 1884 год., докато Вазов живее в Пловдив, по онова време столица на Източна Румелия. България е разединена и неотдавна отминалото турско иго се оказва неединствен проблем за страната. „Поля и гори“ е възхвала на красотите на България, на Стара планина, Родопите и Средна гора. „Поля и гори“ припомня славата на борилите се за свободата на страната, събужда чувство на гордост от тяхната смелост, но и с деликатен сарказъм описва следвоенната действителност сред различните социални кръгове.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Звукове“ е стихосбирка, отразяваща крайни емоции, чувства, преживявания и разсъждения, повлияли Вазов в дългия близо десетгодишен период, обхващащ живота му в Пловдив, емиграцията в Русия и последвалото завръщане в родината. Съмнението се редува с вдъхновението и вярата. Тъгата отстъпва пред щастието и любовта. Мъката от падението и изгубените животи е изместена от патриотизма. „Звукове“, както и повечето други Вазови стихосбирки, дава отзвук на съвремието на автора, а читателите днес надникват в душата на един човек, живял в трудните години на битки, борби и въстания.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„О либе драго, нека криемний нашата любов и страст,с невинна хитрост да отбиемвси людски погледи от нас.“Любовните трепети, младостта, радостта и душевната свобода. Те също са част от живота, те също могат да вълнуват едно сърце, макар на фона на войни и загуби. „Майска китка“ дава един по-различен прочит на живота и за миг отклонява поглед от битките и теглилата. Мъката и тъгата не са задължителни и неизбежни, а любовта и сатирата предлагат изкушаващо спасение от сивотата на ежедневието.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Луната светитихо отгоре,корабът плувапо синьо море.“През 1884 год. Иван Вазов се отправя на дълго пътуване към Италия, вдъхновен от културата, изкуството и историята на страната. Споделя своите впечатления и обрисува картина на недотам познатата страна и красотите, които има да предложи. Вазов посещава Неапол, Помпей, вулкана Везувий, разглежда вечния Рим, Ватикана, музеите, Колизеума. След това се прибира и пренася всички свои впечатления на лист хартия. Така ние днес можем да се насладим на стихосбирката „Италия“ и да я видим през очите на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България е свободна. Смелостта на българите е безгранична, дадените жертви са хиляди, но освобождението настъпва и надежда, радост и вяра си проправят път сред душите на изстрадалия народ. Но паметта не е дълга. Забвението обхваща политиците, признателността към освободителите отстъпва пред егоизъм, липса на родолюбие и алчност. Първите десетилетия след освобождението поставят българското самосъзнание и патриотизъм на изпитание, но чрез „Епопея на забравените“ Вазов припомня на българите защо трябва да се гордеят със страната си и увековечава велики герои като Левски, Каблешков, Бенковски и опълченците на Шипка.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

На 2 ноември 1885 год. Сърбия напада България, с което официално е поставено началото на Сръбско-българската война. Причината е съединението на Княжество България с Източна Румелия, което засилва присъствието на българите на Балканския полуостров. Войната е кратка, но опустошителна. Сърбите са разгромени, но българите също дават хиляди жертви. Вазов заминава за фронта и оттам той създава една от най-въздействащите стихосбирки „Сливница“. Смърт, спомен, чест, падение и възход. Войната е пъстра палитра от емоции и благодарение на Вазов, който ги улавя и предава чрез своите стихове, ние успяваме да усетим епохата и истинския дух на хората.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„На черната робияда гине памятта!И дор сме на света,ще бъде Българиясвободна и една!“„Марш и други стихотворения“ вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани.„Ще си скъташ ти жълтичкиза един чифлик;...но ще викнат по теб всички:„Долу ти, мръсник!Твоя баща стар войводаси проля кръвта,ти изедник на народакак стана сега?““Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Два ангела има у мене,различни по сила, наглед;единий се казва съмненье,а другий – безумен полет.“„Под върбите и други стихотворения“ е сборник със стихотворения, писани в годините между 1880 и 1892. Палитрата от емоции е богата, а Вазов се движи между младостта и старостта, любовта и самотата, възхищението от живота и оскърблението от мрачния земен път.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Nú er æskunnar draumalíf eytt,nú mig alvaran kveður til starfa,ég skal vinna á vegum hins þarfa,nú er útsýnið alltsaman breytt.”Í bókinni ljóðmæli er að finna þrjár ljóðabækur Jóns Trausta, fyrsta metsöluhöfund íslands. Heima og Erlendis (1899), Finnur Jötunn (1900) og Kvæðabók(1922). Ljóð hans höfða til allra unnenda íslenskrar tungu og bókmennta, ljóðin fjalla um heimþrá, ást, látna vini, nátturu, árstíðir og svo mætti lengi telja.Jón Trausti er skáldanafn Guðmundar Magnússonar. Hann ólst upp við fátækt hjá foreldrum sem voru í Húsmennsku. Eftir fermingu lærði hann prentiðn og í kjölfar þess fékk fátæki sveitadrengurinn fjölmörg tækifæri. Hann gaf út sína fyrstu ljóðabók árið 1899 og átti farsælan feril sem rithöfundur en sumir telja hann vera fyrsta metsöluhöfund Íslands. Árið 1918 var Guðmundur meðal þeirra 484 Íslendinga sem létust úr spænsku veikinni.

„Борба и други стихотворения" е стихосбирка, включваща едни от най-първите публикувани стихотворения на Вазов като „Борба" и „Дунав" в годините преди Освобождението. Вазов пътува, прекарва време в Румъния, среща се с български емигранти, попива от патриотизма и борбеността на Ботев, с което събужда гражданското си чувство и с родолюбие пише за страната си, за нейната природа, за народа и за вярата.„Виждам, виждам родний край,виждам го, не е далече,да вървим, другари, вече,че сърце тупти, не трай."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Детенце хубаво, пиленце любаво", знаеш ли кой е овчарят, коя е жетварката, кои са орачите? Учило ли си за звездиците на небето или златото в полето? Очакваш ли Коледа или Великден с нетърпение? А какво си спомняш за Бъдни вечер? Било ли с в Търново или Пловдив? А чело ли си за Дунав и Вардар? Искаш ли да научиш повече за твоето мило отечество България? Да четем заедно.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век.Контрастът между „...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и „Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката „Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Избавлението е възможно, а свободата е близо. Новата 1878 година носи надежда и вяра, че вековното робство и потисничество ще отстъпят пред несломимия български дух.„Свободата се смейкат слънце от възтокаи скоро ще огрейземята ни широка."Българи и руснаци застават рамо до рамо в боя, жертвайки се в името на по-добро бъдеще. Правдата възтържествува, потъпканият и поробен народ възкръсва, а чрез стихосбирката „Избавление" можем да усетим емоцията, несигурността, плахата радост на едни българи, на които предстои да познаят друг живот – свободния.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед."Стихотворенията на Иван Вазов пленяват нас, читателите, и ни пренасят в омайни гори, споделят ни любовни трепети, правят ни съпричастни с душевни терзания, връщат ни в миналото и за миг ни потапят в свят, по-различен от нашия. Не задължително по-добър, но по-различен. Изданието „Неиздавани приживе стихотворения" ни дава възможност да се насладим на едни от по-малко познатите, но не по-малко обичани произведения на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Българският живот, българската природа, битките, пораженията, победите, обичта, спомените, родината – една малка част от нещата, за които знаем далеч повече благодарение на Вазов. „Под нашето небе и други стихотворения" отразява Вазовото съвремие, с плам, обич, възхита Вазов пише за природата, за звездите, планините и реките, пише за смелите български войници, с тъга говори за Македония, с любопитство разказва за научните открития, с вълнение ни прави част от откриването на Народния театър. България след Освобождението се променя, а благодарение на Иван Вазов, ние ставаме свидетели.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Romances recoge toda la obra del poeta español Luis de Góngora adscrita a este tipo de poesía: poemas en versos octasílabos con rima en los pares, con temas que van desde la mitología hasta el juego de palabras con puro carácter lúdico.Luis de Góngora es un autor nacido en Córdoba en 1561 y fallecido en 1627. Poeta y dramaturgo, su obra alcanzó tanta fama que su estilo se convirtió en propia corriente literaria: el gongorismo, también llamado culteranismo. Es conocida su enemistad con el también poeta Francisco de Quevedo, y las batallas de versos a cual más hiriente entre ambos. Sin embargo, más allá de polémicas, su obra queda como una de las cumbres de la poesía y el teatro español universal.