Poesi

”Beklageligvis er vi mange,hvis tandlægeskræk er enorm.Vi går og får stress og bli’r bangefor tandlægens ’boreplatform’.Men nu har en verdensklog tandlæg’så taget det rigtige skridtved installation af et anlægmed fadøl, der udskænkes frit.”En tandlæge, der skænker fadøl ud til sine nervøse patienter, københavnske restauranter, der hænges ud for dårlig hygiejne, Politikens chefredaktør, der appellerer en dom på 20 dages betinget hæfte, og en elefant i Zoologisk Have, der godt kan lide sprit. Det er blot et lille udpluk af de sjove begivenheder og finurlige historier, som Asger Berg under pseudonymer Lars Kanit har digtet en række morsomme viser om.Bogen udkom første gang i 2001.Lars Kanit er pseudonym for den danske forfatter Asger Berg (f. 1949) Under navnet Lars Kanit har han i årevis fået avislæsere til at smile med vers om aktuelle samfundsbegivenheder og politikere. Asger Berg har endvidere bidraget med materiale til revyer over hele landet og været bestyrelsesmedlem og sekretær for Danske Revyvenner. Han har blandt andet modtaget æreslegat fra Danske Populærautorer og kulturprisen fra Fredensborg Amt for sit store bidrag til dansk kulturliv.

Digtsamlingen "A som Alfred eller Det rullende alfabet" udkom oprindeligt i 1967, men føles fortsat aktuel i sin gennemgribende kritik af det moderne.Noget håbefuldt eller opbyggeligt vil man ikke finde i digtene. Tværtimod er universet mere som en mareridtsagtig vandring gennem en verden, der allerede er fortabt. Hvis der er noget håb her, så findes det i forfatterens blik for det sårbare og udstødte.Digtene vil appellere til læsere med interesse i modernistisk dansk poesi samt til læsere af hårdtslående samfundskritisk litteratur i det hele taget.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorit Willumsen.

Les poèmes en prose et les nouvelles du recueil constituent la première œuvre de Marcel Proust. Histoires d'amour, nouvelles mondaines ou poèmes à fleur de peau, le recueil rassemble tous les genres en un chef d'œuvre littéraire.À seulement 25 ans, Proust dévoile les fondations de son univers, et présente déjà tous les éléments de son chef d'œuvre « À la Recherche du Temps Perdu » : la fin de l'enfance, la souffrance amoureuse, la jalousie et l'évanescence de l'être.Marcel Proust (1871-1922) est sans doute l’un des auteurs le plus connu de son temps. Né à Paris, il souffre de graves problèmes respiratoires. Possédant une grande fortune, il en profite dès sa jeunesse pour côtoyer les salons littéraires. Un grand intérêt pour l’écriture le saisit, et il s’y consacre pleinement. Il publie des poèmes et entame la rédaction d’une œuvre qu’il ne continuera pas. C’est seulement en 1907 qu’il commence à écrire son chef-d'œuvre romanesque «À la Recherche du Temps Perdu», avec le premier roman «Du Côté de Chez Swann». Les cinq autres tomes sont publiés entre 1919 et 1927. C’est là un théâtre social avec plus de deux cents personnages, et une large réflexion sur la mémoire. Mais les thèmes restent vastes, et parmi les plus saisissants on y trouve l’homosexualité — Proust est l’un des premiers romanciers à aborder le sujet.

”Du nynner en popsang og tager noget Hugo Boss påJeg drikker hibiscuste og påtager migalle overvejelserne, alt det, der er i hovedetDin krop passer i alt tøj og til migNøgen sidder jeg og skriverimens du skridter verden af uden at spørgedig selv om din ret til at indtage netop din plads i den”I en række korte digte, der emmer af fascination, betagelse og begær, beskriver en kvinde sit forhold til sin kæreste og hans krop – mandekroppen.Angela Brink (f. 1972) er en dansk journalist, forfatter og debattør. Hun debuterede i 2002 med romanen ”Tæsk” og var i øvrigt en fremtrædende stemme i kønsrolledebatten i starten af 00’erne.

Naturen og årstidernes skiften er temaet i første del af Alberta Eltzholtz’ digtsamling ”Reseda”, der udkom første gang i 1916. Digtene i anden del kredser om religion, mens tredje del består af en række hyldestdigte og digte om livet i almindelighed.Alberta Eltzholtz (1846-1934) var en dansk digter og sygeplejerske. Hun debuterede med digtsamlingen “Skovmærker” i 1882 og udgav efterfølgende to digtsamlinger. Eltzholtz’ digte og kunstneriske virke gik i midten af det 20. århundrede stort set i den kulturelle glemmebog, men fik fornyet opmærksomhed i 1978, da forfatteren Emil Larsen skrev bogen “Der bor en længsel” om forfatteren og hendes sange.

”Dit Egetræ i Skovendet visner bort, det visner bort.Nu gulner det foroven,dets tid var kort.”Ingeborg Maria Sick kigger udad, indad og opad i halvtreds digte, der kredser om mennesker, natur og den kristne tro. ”Bølgeslag” udkom første gang i 1904.Ingeborg Maria Sick (1858-1951) var en dansk forfatter. Hun var økonomisk uafhængig og arbejdede i flere perioder af sit liv frivilligt som sygeplejerske i fattigkvartererne i København, London og Paris. Hun var desuden stærkt religiøs, hvilket hendes mange bøger også bærer præg af. Sick skrev både romaner, noveller, digte, biografier og et enkelt skuespil. Hendes bøger er oversat til flere sprog.

Digtsamlingen, der oprindeligt er fra 1982, zoomer ind på forskellige scener, der på forskellige måder involverer børn eller livet med børn.I stil med forfatterens andre bøger er digtene hårdtslående og ofte voldsomme. Samtidig rummer de en solidaritet med det skrøbelige og sårbare.Det er digte, som spejler, hvordan det kan være, at være psykisk sårbar far. De henvender sig til alle læsere af modernistisk dansk poesi og til læsere, der er interesserede i de mørkere sider af forældreskabet.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorit Willumsen.

Denne bog er et rasende udbrud imod samtiden i tre forskellige genrer.Først i bogen kommer forfatteren med en række hårdtslående digte, som udstiller den "almindelige" danskers håbløse tilværelse.Derefter følger et satirisk, spiddende skuespil, som gør nar af samtidens hang til sekterisk dyrkelse af individer.Til sidst kommer to kronikker, som rummer forfatterens radikale kritik, dels af det etablerede borgerlige samfund, og dels af det venstreintellektuelle miljø.Bogen udkom oprindeligt på Arena i 1982, men dirrer fortsat af harme og sproglig energi.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorit Willumsen.

"det uendelige rum holder dig fastskærmens forkullede mælkevej”(Fra digtet DATA-DISCIPLIN.)Denne digtsamling kom oprindeligt i 1984, det år hvor forfatteren blev hyldet med landets største litteraturpris, Det Danske Akademis Store Pris.Bogen rummer surrealistiske scenarier, der blander det drømmelignende med det hverdagslige, og den udtrykker i sin helhed en gennemgribende skepsis overfor det moderne liv. Denne skepsis kommer dels til udtryk ved en hyldest til de udstødte eksistenser i samfundet (tit repræsenteret ved deres ekskrementer), og dels ved en nådesløs hudfletning af vores samfunds autoriteter.Bogen henvender sig til læsere af moderne dansk poesi og samfundsrevsende litteratur i det hele taget.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorrit Willumsen.

Juana Inés Ramírez de Asbaje y Ramírez de Santillana nació a mediados del siglo XVII en México, entonces conocido como Nueva España, acunada por el Siglo de Oro, que comenzaba su ocaso.Esta niña de mente inquieta y curiosidad infinita que se colaba en las lecciones de su hermana para aprender a leer cuando apenas tenía tres años, que aprendió náhuatl mientras jugaba con los niños de la hacienda, que leyó todos los libros que guardaba su abuelo y que a los ocho años ganó un certamen literario por una loa dedicada a la eucaristía llegó a convertirse en la mayor y más laureada escritora del Barroco español.Sin embargo, Juana nació en la época equivocada. Se reveló contra las convenciones: las mujeres estaban vetadas en la universidad, así que trató de ingresar en ella disfrazada de hombre y, a pesar de la insistencia de su familia, se negó a casarse. Finalmente, tuvo que ordenarse religiosa para poder dedicarse al estudio, pero incluso eso no la salvó de las críticas y de las imposiciones sociales.Sus obras completas se publicaron en España en dos tomos a finales del siglo XVII, aunque otros textos han aparecido de forma póstuma. «Amor es más laberinto», «El divino Narciso», «Hombres necios que acusáis» o «Primero sueño» son algunas de las obras que la hicieron famosa y que exponen, con cada palabra, el indomable y preclaro espíritu de esta brillante mujer.

Poetry is a window to the soul of the writer.In this collection of the poems of W. B. Yeats, the reader gets an insight into how Yeats' personality, priorities and style evolved throughout his life. And it's an incredibly fascinating journey.In this collection of 40 of his works, he writes about Irish legends and the occult, including the beautiful, haunting 'When You are Old' and 'The Lake Isle of Innisfree'. Later poems are less lyrical and more political and realistic, including 'Parnell's Funeral'.This collection of perfect poems is great for fans of Lord Byron and Percy Bysshe Shelley.William Butler Yeats (1865-1939) was an Irish poet, dramatist and writer.A driving force behind the Irish Literary Revival, he also served two terms as a Senator of the Irish Free State. Fellow poet W. H. Auden credited Yeats with having written "some of the most beautiful poetry" of modern times. Many of his early poems featured Irish legends and the occult, while his later verse was more politicised and realistic.He was awarded the Nobel Prize for Literature in 1923.

Emil Bønnelycke, der som ung forfatter blev kendt for sine futuristiske digte, fandt senere i livet frem til mere kristent inspirerede tematikker i sit forfatterskab. I langdigtet ”Lovsang til døden” priser han i et traditionelt formsprog døden og den ro og tilgivelse, der følger med, når livet slutter.”Lovsang til døden” udkom første gang i 1939.Emil Bønnelycke (1893-1953) var i sin ungdom en af Danmarks mest populære forfattere. Hans tidlige digte og romaner hyldede fremskridtet og den moderne storby, og sammen med digtervennen Tom Kristensen regnes han som en af dansk litteraturs mest markante ekspressionister. Bønnelycke er også kendt for i februar 1919 under oplæsningen af et hyldestdigt til Rosa Luxemburg at have affyret en revolver med løse skud i Politikens Hus.

Det er ungdommen, livsglæden, mødet med fremmede kulturer og gamle kærlighedsmyter, der dominerer i de tyve digte i Emil Bønnelyckes digtsamling ”Guldæblerne”. Bogen udkom første gang i 1921.Emil Bønnelycke (1893-1953) var i sin ungdom en af Danmarks mest populære forfattere. Hans tidlige digte og romaner hyldede fremskridtet og den moderne storby, og sammen med digtervennen Tom Kristensen regnes han som en af dansk litteraturs mest markante ekspressionister. Bønnelycke er også kendt for i februar 1919 under oplæsningen af et hyldestdigt til Rosa Luxemburg at have affyret en revolver med løse skud i Politikens Hus.

Digtsamlingen "Mobiliseringer - lige og ulige digte" udkom på Arena i 1978.Den er skrevet i et drevent, kritisk, nogle steder rablende sprog. Tematisk er digtene fuldkommen konkrete. Hvert digt behandler således et givet aktuelt emne, fx Mao, DDR eller lignende. Denne dybt politiske, men samtidig sprogligt (helveds)blomstrende digtsamling er særegen for forfatterskabet - og netop derfor særegent interessant.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorrit Willumsen.

Digtene i bogen er surrealistiske og civilisationskritiske. De viser en verden af løsrevne elementer fra både drømmelignende universer og vores almindelige dagligdags liv. Det er bestemt ikke et behageligt eller nydeligt poetisk univers, der folder sig ud her - men digteren rammer ofte plet med blændende sproglige billeder og sort humor.Bogen udkom oprindeligt i 1966.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorrit Willumsen.

"Digte" er Jess Ørnsbos debut fra 1960.Digtsamlingen blev hyldet i dens samtid og kom til at stå som et eksempel på det nybrud, der gik under navnet konfrontationsmodernisme.Digtene i bogen har præg af surrealisme, voldsomme sproglige billeder og en bevidst provokation af samtidens normer.De henvender sig til alle læsere af moderne dansk poesi.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorrit Willumsen.

Македония и Одринско се надигат. Илинденско-Преображенското въстание избухва. Борбата за освобождение продължава, а Иван Вазов ни представя битките – тези на фронта и другите – в душите на смелите войници, жертващи живота си. Сред тях и Даме Груев. Селата горят, хора умират, юнаци загиват. Времето е размирно, подвигът – велик.„Поклон, поклон от нас сегана ваший меч, на ваший гроб.Тоз, който знай да мре така,не може веч да бъде роб.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Сега съм у дома. Наокол планинии върхове стърчат; гори високи, дивишумят; потоците, кристални и пенливи,бучат - живот кипи на всичките страни.“Природата е дом, хармония и спокойствие, красота, обаятелност и магия. Рила планина крие своите тайни, тя е непристъпна, непозната, тя разкрива свят, в който всеки българин намира душевен мир, свят, който поражда национална гордост от величието на българската природа. „В лоното на Рила“ предизвиква възхищение, преклонение пред родното, чувство на сигурност, отдалечаващо ни от тревогите и „световните злини“.„Духът ми се цери след жизнената битва,вкушавам сладък мир във песни и молитва.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:„Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица“, „ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Въодушевлението от освобождението и надеждата за ярко бъдеще отстъпват пред отчаянието и разочарованието от духовното падение. Възвишените възрожденски интереси са изместени от егоизма и Вазов е обхванат от минорно настроение и недоволство от живота. „Гусла“ представя и другата страна на следосвобожденска България – свобода, но и безцелност, промяна, но и застой.„И ето веч кат луд се скитами търся, гоня идеалъти вред на пошлости налитам,вред слушам звука на металът.Металът, да, металът сухи,кой прави днес - кумир свирепи -душите към светото слепи,сърцата към доброто глухи.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Вчера настъпи нова година.Сухо и ледно срещнах я аз:както и тая, дето замина,нищо не носи ново за нас.“Равносметка на отминалото време, разочарование от пропиления Божи дар, поглед назад към житейския път и молитва към Бога за любов, търпение и милост. Годините след Освобождението са трудни за цяла България, а мъката на Иван Вазов се засилва от престоя му в Русия до 1889 год. Възхвалата е отстъпила място на горчивината, но духът на поета не е сломен. Той е жив и въпреки че страда, се и радва. Животът е пътуване и често след падението идва възходът - „успях живота тежки да съзря / пак мил и хубав... О, благодаря.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Поля и гори“ е стихосбирка, издадена през 1884 год., докато Вазов живее в Пловдив, по онова време столица на Източна Румелия. България е разединена и неотдавна отминалото турско иго се оказва неединствен проблем за страната. „Поля и гори“ е възхвала на красотите на България, на Стара планина, Родопите и Средна гора. „Поля и гори“ припомня славата на борилите се за свободата на страната, събужда чувство на гордост от тяхната смелост, но и с деликатен сарказъм описва следвоенната действителност сред различните социални кръгове.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Звукове“ е стихосбирка, отразяваща крайни емоции, чувства, преживявания и разсъждения, повлияли Вазов в дългия близо десетгодишен период, обхващащ живота му в Пловдив, емиграцията в Русия и последвалото завръщане в родината. Съмнението се редува с вдъхновението и вярата. Тъгата отстъпва пред щастието и любовта. Мъката от падението и изгубените животи е изместена от патриотизма. „Звукове“, както и повечето други Вазови стихосбирки, дава отзвук на съвремието на автора, а читателите днес надникват в душата на един човек, живял в трудните години на битки, борби и въстания.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България, Гърция, Черна гора и Сърбия са обединени в името на общия противник в лицето на Османската империя. 1912 год. е поставено началото на Балканската война, а Иван Вазов, наречен от мнозина летописец на своето време, съставя стихосбирката „Песни за Македония“. В центъра на конфликта Вазов поставя Македония, говори за сърбите като братя, но и като врагове, описва ситуацията по време на Първата световна война и с възторг разказва за освобождението на Македония през 1915 год.„Отиде си пришлеца,избяга чужденецаиз македонский рай!Видяхме тържествотона правдата въз злото -позорния му край.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„О либе драго, нека криемний нашата любов и страст,с невинна хитрост да отбиемвси людски погледи от нас.“Любовните трепети, младостта, радостта и душевната свобода. Те също са част от живота, те също могат да вълнуват едно сърце, макар на фона на войни и загуби. „Майска китка“ дава един по-различен прочит на живота и за миг отклонява поглед от битките и теглилата. Мъката и тъгата не са задължителни и неизбежни, а любовта и сатирата предлагат изкушаващо спасение от сивотата на ежедневието.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Луната светитихо отгоре,корабът плувапо синьо море.“През 1884 год. Иван Вазов се отправя на дълго пътуване към Италия, вдъхновен от културата, изкуството и историята на страната. Споделя своите впечатления и обрисува картина на недотам познатата страна и красотите, които има да предложи. Вазов посещава Неапол, Помпей, вулкана Везувий, разглежда вечния Рим, Ватикана, музеите, Колизеума. След това се прибира и пренася всички свои впечатления на лист хартия. Така ние днес можем да се насладим на стихосбирката „Италия“ и да я видим през очите на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България е свободна. Смелостта на българите е безгранична, дадените жертви са хиляди, но освобождението настъпва и надежда, радост и вяра си проправят път сред душите на изстрадалия народ. Но паметта не е дълга. Забвението обхваща политиците, признателността към освободителите отстъпва пред егоизъм, липса на родолюбие и алчност. Първите десетилетия след освобождението поставят българското самосъзнание и патриотизъм на изпитание, но чрез „Епопея на забравените“ Вазов припомня на българите защо трябва да се гордеят със страната си и увековечава велики герои като Левски, Каблешков, Бенковски и опълченците на Шипка.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

На 2 ноември 1885 год. Сърбия напада България, с което официално е поставено началото на Сръбско-българската война. Причината е съединението на Княжество България с Източна Румелия, което засилва присъствието на българите на Балканския полуостров. Войната е кратка, но опустошителна. Сърбите са разгромени, но българите също дават хиляди жертви. Вазов заминава за фронта и оттам той създава една от най-въздействащите стихосбирки „Сливница“. Смърт, спомен, чест, падение и възход. Войната е пъстра палитра от емоции и благодарение на Вазов, който ги улавя и предава чрез своите стихове, ние успяваме да усетим епохата и истинския дух на хората.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„На черната робияда гине памятта!И дор сме на света,ще бъде Българиясвободна и една!“„Марш и други стихотворения“ вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани.„Ще си скъташ ти жълтичкиза един чифлик;...но ще викнат по теб всички:„Долу ти, мръсник!Твоя баща стар войводаси проля кръвта,ти изедник на народакак стана сега?““Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Два ангела има у мене,различни по сила, наглед;единий се казва съмненье,а другий – безумен полет.“„Под върбите и други стихотворения“ е сборник със стихотворения, писани в годините между 1880 и 1892. Палитрата от емоции е богата, а Вазов се движи между младостта и старостта, любовта и самотата, възхищението от живота и оскърблението от мрачния земен път.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.