Bulgarien

Подписаното с кръв писмо на Тодор Каблешков стига до Панагюрище. В Копривщица са гръмнали първите пушки. Въстанието е започнало. Бенковски събира своята чета и в един глас се чува „Бунт! На оръжие!". „- Да живей България, да живеят апостолите, да живеят юнаците; смърт на душманите! - бяха думите, с които се свърши 20 априлий."Априлското въстание е в ход. Дават се жертви, но се раждат и герои. Националната гордост е голяма, но погромът е неизбежен. Том втори на „Записки по българските въстания" е изпълнен с геройства, смелост, предателства и жертви. Българите заплащат огромната цена на свободата.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

„Хоро" е роман, описващ и осъждащ разпада на обществото, на традициите, обичаите и морала, критикува разделението на хората и упадъка на ценностите им. „Хоро" започва със сватбата на Мичето, обикновено момиче от богат род, и Сотир, алчният околийски началник, който иска да се добере до наследството на Мичето. Горката девойка е загубила семейството и любимия си. Единствена нейна утеха остава баба ѝ Карабелица. За ужас на Мичето Карабелица умира в деня на сватбата, а това води до хаос, безпоредици и жестоки убийства. Парадоксално хорото се извива, а под стъпките на хората остава моралът и ценностите, принизени и потъпкани. Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми, битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

„Превратът в Княжеството през 1881 г. е ничтожно събитие, запечатано с позор, с подлост и продажност... Да, тая страница от новия български самостоятелен живот е едно пятно... там няма нищо славно, та затова и историята на тоя преврат не била интересна, не трябвало да й се дава гласност...".И въпреки това Захари Стоянов пише за преврата и описва политическите проблеми. Княз Александър I Батенберг постига целта си. Правителството на Петко Каравелов е свалено, действието на Търновската конституция е преустановено, избирателното право на народа е ограничено. „Превратът" представя не само историческите събития, но и реалната картина на българското общество по онова време.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Включва се в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята му в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

„Писмата, които никога не изпратих" е личната и емоционална изповед на Стефи, която се обръща към всички онези хора, които са променили и повлияли живота ѝ. Стефи пише до най-добрата си приятелка, до родителите си, до момчето, което е харесвала, до идола си, но и до хейтърите си. Стефи обръща поглед навътре към самата себе си, пише писмо до Стефи от миналото ѝ, посвоему си прави равносметка за преживяванията, превърнали я в това, което е днес. „Писмата, които никога не изпратих" са начина, по който Стефи иска да окуражи теб, слушателя, да споделиш, да се изправиш пред тревогите си и да знаеш, че „всичко е наред".Стефани Петкова, по-известна сред своите онлайн последователи като Стефи, е родена през 1992 год. в Пловдив. Стефи завършва образованието си в Пловдив, а от 2013 год. развива своите онлайн канали. Качва първото си YouTube видео през същата година и печели широка популярност сред младите си зрители. Каналът на Стефи достига до близо 290 000 последователи, а през 2018 год. тя радва своите почитатели с дебютната си книга „Тайните на Стефи", която печели награда „Бисерче вълшебно" в категория „Нещотърсачи". През 2020 год. Стефи издава своята втора книга „Писмата, които никога не изпратих".

Планетата Мурис е в опасност. Злодеите Питър и Джесика са на път да унищожат цялата магична, зелена, чудодейна и красива природа. Но капитан Чък и Джордж няма да им позволят. Или поне така се надяват. Двамата стари познайници се качват на любимия космически кораб и се отправят на ново приключение из Космоса. Да тръгнем с тях и да разберем дали Мурис ще бъде спасена.Патрик Георгиев, един от най-младите автори в България, е роден през 2009 год. Интересът му към магии, вълшебства, книгите за Хари Потър и Пърси Джаксън, развиват детското му въображение и през 2020 год., едва на 11-годишна възраст, той издава своя пръв роман „Джордж и вълшебните камъни", последван не след дълго от „Дневникът на Джордж".

Животът на малкото момиченце Елизабет не се различава по нищо от този на нейните връстници. Ходи на училище, играе с приятели и иска да качва видеа в YouTube като порасне. Безгрижието ѝ обаче е прекъснато от Светещата господарка, която казва на Бети, че майка ѝ е болна и единствено тя може да я спаси. Бети е готова на всичко за своята майка, дори да се изправи срещу змейове и гневни самодиви. Ако Елизабет открие Живата вода, нейната майка ще оцелее. Но дали това приключение не е прекалено опасно за едно малко и беззащитно момиченце като Бети?Петър Голийски е роден през 1976 год. в град Троян. Завършва своето средно образование в Ловеч, а висшето си в София. Преподава в секция „Арменска филология" в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Интересува се от историята на дунавските и волжките българи и пише множество публикации по темата. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология", издадена през 2003 год., и „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)" от 2006 год. През 2020 год. Петър Голийски пише първото българско фентъзи за деца - „Елизабет и тайната на Живата вода".

Как са живели траките? Какви са били техните традиции, обреди и ритуали? Странджа крие своите тайни, а Дарина и Божидар Стоеви, близнаци, закърмени с разказите за този древен народ, са решени да разбулят част от мистерията. Божидар произвежда вино в духа на тракийските традиции. Сестра му създава натурални козметични продукти, но мечтата ѝ е да открие омайната тракийска билка, която да вплете в един божествен аромат. Двамата обаче се нуждаят от помощ, която откриват в лицето на археолога Антон Велинов. Дарина и Антон се впускат в магично приключение из мистичната Странджа. Откритията им са големи, а чувствата все по-силни. Докато в живота им не влиза Михаела.Гергана Лаптева е български учен и писател, родена през 1977 год. в София. Завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Член е на Българския антарктически институт и е участник в седем експедиции до Антарктида. Основава и координира програми, сред които „ECOANTAR", „Еко Антарктида" и „Terra Australis Incognita". Създава едноименен алманах „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita", издаден през 2017 год. „Посока юг – пътуване към Антарктида", „Монетата" и „Божествен аромат" са сред останалите ѝ книги, издадени съответно през 2018, 2020 и 2021 год.

Дея е млада жена с успешна кариера, стабилен брак и добро финансово състояние. Ежедневието ѝ е подредено, мислите ѝ са съсредоточени върху бъдещето, а сърцето ѝ ѝ забранява да се връща към миналото. Докато едно обаждане не разклаща основите на нейния живот. Спомените и чувствата изплуват в съзнанието ѝ. Съдбата я среща отново с Пламен. Сърцето и разумът ѝ поемат в различни посоки. Дея се озовава на кръстопът. Има ли правилна посока и как да я познае?„Пакетче желирани бонбони" ни среща с любовта в нейните множество измерения – примирена, страстна, трудна, невъзможна.Татяна Гишина е дипломиран психолог, магистър по бизнес комуникации, а от 2020 год. и писател. Открива любовта си към писането още като дете, но ѝ обръща внимание едва в последните години. Дебютира с романа „Пакетче желирани бонбони", чрез който желае да вдъхнови читателите си да следват сърцето си въпреки обстоятелствата, очакванията на другите и ограниченията на обществото.

„Монетата" е роман за отношенията между хората и отношенията на хората към миналото. Срещаме се с Мира – екскурзовод, намерил спокойствие и уединение в град Сиде, Турция, и Стефан - разследващ журналист с големи амбиции. Съдбата на двамата се преплита след като на софийското летище е заловена пратка с нелегални монети, отвеждащи Стефан до Сиде. Журналистът е напорист и твърдо решен да открие престъпниците-рушители на античните ценности, свидетелстващи за богатото минало на човешката цивилизация. Той обаче се нуждае от помощник и експерт, а Мира е готова да сподели познанията си. Двамата се впускат в опасно приключение по следите на трафика на антики, но докъде ще ги отведе то?Гергана Лаптева е български учен и писател, родена през 1977 год. в София. Завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Член е на Българския антарктически институт и е участник в седем експедиции до Антарктида. Основава и координира програми, сред които „ECOANTAR", „Еко Антарктида" и „Terra Australis Incognita". Създава едноименен алманах „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita", издаден през 2017 год. „Посока юг – пътуване към Антарктида", „Монетата" и „Божествен аромат" са сред останалите ѝ книги, издадени съответно през 2018, 2020 и 2021 год.

Балансът във Вселената е застрашен. Вълшебните камъни са откраднати. А капитан Чък няма да успее да ги открие сам. Джордж, обикновено момче от Софийския квартал „Изток", ще трябва да му помогне. Двамата се качват на вълшебния космически кораб и се отправят към неподозирани светове. Начинанието им е опасно, но те знаят колко важни са вълшебните камъни за баланса на Вселената. Дали ще се справят? Да разберем.Патрик Георгиев, един от най-младите автори в България, е роден през 2009 год. Интересът му към магии, вълшебства, книгите за Хари Потър и Пърси Джаксън, развиват детското му въображение и през 2020 год., едва на 11-годишна възраст, той издава своя пръв роман „Джордж и вълшебните камъни", последван не след дълго от „Дневникът на Джордж".

Op het moment dat een vrouw alles lijkt te hebben dat haar gelukkig maakt, vraagt ze zich af of dat ook echt alles is. Ze realiseert zich dat ze haar idealen heeft ingeruild voor welvaart en materialisme en verlaat haar man om terug te gaan naar haar geboorteland Bulgarije. Daar ontdekt ze dat het luxe leven van de jetset in schril contrast staat tot de armoede van de gewone mens, die op straat op zoek moet naar eten en drinken. Haar zoektocht leidt haar verder via Bulgarije naar Rusland, Moskou, waar rijkdom hand in hand gepaard gaat met de maffia en criminaliteit. Als ze zelf onder controle van de maffia komt te staan, neemt haar leven een duistere wending en realiseert ze zich dat ze het belangrijkste in haar leven, de liefde, voor deze zoektocht op het spel heeft gezet.Maria Genova (Bulgarije, 1973) is journalist en auteur van de roman ´Communisme, sex en leugens´, over het leven van gewone mensen achter het IJzeren Gordijn, waarmee ze in 2007 debuteerde en De Looijerdebutantenprijs 2007 won. In haar boeken behandelt ze telkens weer spraakmakende onderwerpen en gaat ze in op de weerbarstige wereld van kindermishandeling, cyberpesten, mensenhandel, prostitutie en cybercriminaliteit in Nederland en Europa. Maria Genova is in 2014 uitgeroepen tot schrijfster van het jaar en is een veelgevraagd spreekster.

Замислен като продължение на „Под игото", романът „Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за пресъздаване на следосвобожденската реалност, на нашата „нова земя". В романа са изобразени бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото поколение свободни българи.Книгата не е била приета добре при появата си през 1896 г., най-вероятно защото голяма част от интелигенцията и властта по онова време са се разпознали в нея и са усетили критичното отношение на автора. Самият Вазов смята, че този роман е по-добър от „Под игото". Не е случайност, че Гео Милев нарича Вазов Патриарх на българската литература. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни. Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, а произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове.

Дядо Либен иска да ожени сина си Павлин за Лила, дъщерята на хаджи Генчо. Сватбата е уговорена, но двамата бащи се скарват и ядосани един на друг, решават да я отменят. Влюбеният Павлин се промъква една нощ в къщата на хаджи Генчо, за да отведе Лила от дома ѝ и да се ожени за нея въпреки забраната на двамата бащи но бива хванат от хаджи Генчо и отива в затвора...Любен Каравелов (1834 - 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, както и национален герой, борец за освобождението на България от Османска власт. Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография и политическа история. „Българи от старо време" е най-известното му произведение.

Een verfrissende verzameling verhalen, waarin met beide voeten aan de grond, de gewone dingen van de dag worden beschreven in het communistische en postcommunistische Bulgarije en Rusland. In anekdotische stijl verhaalt Maria Genova gebeurtenissen tijdens de Koude Oorlog, observaties onder de regimes, censuur, maakbare werkelijkheid en de corruptie voor en na de val van de muur. Met ´Communisme, Sex en Leugens´ maakte Maria Genova in 2007 haar debuut en won ze De Looijerdebutantenprijs en begon ze haar inmiddels indrukwekkende oeuvre.Maria Genova (Bulgarije, 1973) is journalist en auteur van de roman ´Communisme, sex en leugens´, over het leven van gewone mensen achter het IJzeren Gordijn, waarmee ze in 2007 debuteerde en De Looijerdebutantenprijs 2007 won. In haar boeken behandelt ze telkens weer spraakmakende onderwerpen en gaat ze in op de weerbarstige wereld van kindermishandeling, cyberpesten, mensenhandel, prostitutie en cybercriminaliteit in Nederland en Europa. Maria Genova is in 2014 uitgeroepen tot schrijfster van het jaar en is een veelgevraagd spreekster.

Солун, 1903 година. Поробени българи под потисничеството на Османската империя. И група смели млади мъже, решени да помогнат на съотечествениците си да бъдат освободени. „Солунските атентатори" е втората част от незавършения роман „Роби" на Антон Страшимиров. Писателят ни пренася на бойното поле, запознава ни със самоотвержените мъже, дали времето и живота си за подготовката на бунта, обрекли себе си в името на свободата на поробените. Газовото осветление на Солун е прекъснато. „Нощта на ужасите" започва. Смъртта на Солунските атентатори е предречена, но ще постигне ли делото им бленуваното освобождение?Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми и битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

„Измамен" е дългоочакваното продължение на дебютния роман „Невидим" от Станислав Койчев, по-известен за своите читатели като Стан. Романът потапя читателите в нов свят, изтъкан както от лъжа и предателства, така и от чест и достойнство. Стан вплита собствените си житейски възгледи в романа, но оставя на теб, читателя, най-важната задача – да различиш лъжата от истината.Станислав Койчев, по-известен сред своите читатели и онлайн аудитория като Стан, е роден в Пловдив през 1992 год. Станислав завършва висшето си образование по мениджмънт в City Univerisity of Seattle с отличие. През 2013 год. качва първото си видео в YouTube и за три години развива своя канал, достигайки през 2016 год. 100 000 абоната. Влогърът Стан продължава да покорява нови върхове, разширява своята онлайн аудитория, а от 2017 год. се впуска в света на литературата, превръщайки се в литературна сензация. Дебютният му роман „Невидим" и неговото продължение „Измамен" печелят широката публика и заслужено получават награда „Бисерче вълшебно" в категориите „Мечтатели" и „Майстори".

„В тъмница" е един от шедьоврите на Константин Величков, мемоар, разказващ за задържането му от турците. Връща ни назад в едно време на опасности, изтезания, глад. Време на страх и смелост, преплетени в едно в душите на българските въстаници. Оковани във вериги, мръсни и пребити, българските въстаници, сред които и самият Величков, са се вкопчили отчаяно в надеждата, че съдбата ще бъде на тяхна страна и те отново ще познаят свободата.Константин Величков е български политик, художник, писател и преводач, живял в периода 1855 – 1907 год. За кратко работи като учител, по-късно участва в подготовката на Априлското въстание. Заловен е от турците и е осъден на смърт, но в последствие бива освободен. Заплахата не възпира Константин Величков. Работи като преводач по време на Руско-турската война, а любовта му към литературата се проявява далеч по-рано, когато започва да превежда шедьоври, сред които текстове на Молиер, Данте, Хайне, Пушкин. Заедно с Иван Вазов издава „Българска христоматия" през 1884 год., в която включват емблематични за европейската литература произведения, в частност в негов собствен превод. Творчеството на Константин Величков не е обемно, но се характеризира с лиричен тон, насочен към неговото отечество и събратя. Сред по-известните му произведения са „Писма от Рим", „В тъмница" и „Цариградски сонети".

Иван Александър, един от най-изявените представители на династията Шишмановци, встъпва на власт през 1331 год. Управлението му е успешно в началото, но изпълнено с поражения към края. Нищо обаче не предполага злокобната съдба, която очаква българското царство. България пада под турско робство, а последният български цар е Иван Шишман – син на Иван Александър и втората му съпруга, еврейката Сара. Възниква обаче въпросът – а ако на престола е бил законният престолонаследник Иван Срацимир? Дали България все пак е щяла да се озове под петстотингодишно иго? Дали любовта на Иван Александър към Сара не е предопределила падението на едно царство?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Какви са българите и каква е тяхната народопсихология? Антон Страшимиров прави едно задълбочено проучване на българския народ, дълбоко застъпения патриархален модел, изучава традициите, бита и културата на мизийци, тракийци, македонци, рупци и шопи, петте основни етнографски типажа, всеки със своя си колоритен почерк и наследство. Какво влияние са оказали те върху хода на историята и възможно ли е причината за отминаващите възходи и повтарящите се падения да се корени в народопсихологията на българина?Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми и битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

Къде е Адът, кое е раят? Има ли граница помежду им или се сливат в едно? Кирил Христов прави читателя част от своя живот. Разказва за детството, за училищните си години, говори с възхищение за тогавашните си учители, със сарказъм за тези, дошли след това, пише за България, за културата, за цинизма. Обрисува реалната картина след Освобождението, критикува моралната низост, сравнява я с възрожденския идеал. Реалистично, саркастично, критично, конфликтно, но честно, Кирил Христов пише за своя живот на фона на България от края на XIX до средата на XX век.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Дали действителността в следосвобожденска България може да бъде определена като вдъхновяващ роман или отчайваща трагикомедия? Това Смирненски оставя на своите читатели сами да преценят, а с пиесите „Страхливите мускетари или Бай Янковият щаб и обединението", „Държавният съд" и „Камък падна от небето" той не само хвърля светлина над комичната действителност сред социалните кръгове, но и повдига много въпроси за ситуацията в страната и недостижимата социална утопия.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

„У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание." Така Добри Войников започва своята комедия, в която осмива сляпото чуждопоклоничество. Новото и западноевропейското е добро до момента, до който е правилно разбрано. Тогава, когато човек се отрече от своето и от родината си в името на криворазбраното „чуждо", настъпва упадъкът.Маргариди, лекарят грък, всява смут в семейството на хаджи Коста. Промяната, която Маргариди води със себе си, се харесва на Анка, майка ѝ и брат ѝ. Срещу тях застават хаджи Коста, Митю, Марийка и баба Стойна - пазителите на българското и противници на непознатото. Конфликтът в семейството е налице. Не е ясно как да бъде разрешен?Пиесата на Добри Войников е толкова харесвана, че се поставя на сцена и до днес. През 1974 год. вдъхновява и мюзикъл с участието на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.Добри Войников е български учител, драматург и театрален деец, живял в периода 1833 – 1878 год. Работи като учител през целия си живот, като негова заслуга е въвеждането на предметите „Българска история" и „Нотно пеене" в учебната програма. Пише учебници по история, българска граматика и словесност, а през 1874 год. издава „Ръководство за словесност", считано за едно от най-добрите образци по българска литературна теория. Добри Войников е основоположник на българския театър и пише редица драми и комедии. Сред най-известните му произведения са „Криворазбраната цивилизация", „Райна княгиня" и „По неволя доктор".

Първата световна война е в разгара си, а стихосбирката „Нови екове" ни отвежда сто години назад. Иван Вазов ни прави съпричастни с Добруджанската епопея, разказва ни за множеството фронтове, на които са се били великите български воини, описва ни битката при завоя на Черна през 1916 год. и ни изпълва с гордост от смелостта на българските войници, пример за духовни и нравствени добродетели. Патос, патриотизъм и скръб преливат в едно, а Вазов умело предава многообразието на съвремието си, формиращо народния дух.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Нашият герой, на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Захари Стоянов описва живота на Христо Ботев от неговото детство до смъртта му. Запознава читателя със значими събития, белязали характера му, предава обективно духа на епохата, споделя мислите, идеите и вътрешните борби както на Ботев, така и на всички борци за свобода и справедливост.„Христо Ботйов" е безценен труд, който ни пренася век и половина назад във времето и ни запознава с един от многото велики революционери.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

Когато красивата Вела е влюбена в кметския син Жельо, а конярят Динко е пленен от младата девойка; когато майката на Вела е повече неин враг отколкото съюзник; когато патриархалните ограничения предопределят живота ти, тогава настъпва драмата в съдбата на младите хора, решили да последват сърцата си. Конфликтът е между млади и стари, богати и бедни, традицията застава срещу любовта, а „Вампир" пленява с неподражаем сюжет, който е поставян на сцена и до днес.Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми и битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

„Пътят" ни среща с Виктория, която бяга от настоящето си, с Борис, който се крие от грешките си, с Елица, Панчо, Звездобореца и Скалата. Маршрутът им е най-дългият в България – от Ком до Емине. Целта им е привидно ясна. А всъщност всеки по своему опитва да стигне до себе си, да открие свободата си, да познае щастието, да потърси промяната. Маршрутът е 600 км., преходът почти месец. Трудностите са неочаквани. Препятствията са по-предизвикателни от предполагаемото. Но не е ли това животът? И има ли той ясно определена крайна точка? Или човек трябва да познае себе си и да се наслади на пътя?Юлияна Дончева е известна телевизионна водеща и писател. Родена е през 1965 год. в град Шумен, а през 1990 год. стартира своята кариера на водещ в италианска телевизия. В последствие работи и в Българската национална телевизия. През 2001 год. започва да се занимава с политика, става народен представител, в последствие се кандидатира два пъти за кмет – в София и Велико Търново. След като се разделя с политиката, започва да развива свой бизнес. През 2017 год. издава „Код червено: Моята истина за храната", последвана от „Код червено: Ботокс в ума" през 2018 год. През 2021 год. Юлияна Дончева прави своя дебют в художествената литература и написва „Пътят" – книга, вдъхновена от старопланинския маршрут "Ком - Емине".

*Конспект за матурата по БЕЛ*„Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, написан в последната година от краткия живот на Алеко Константинов. Цикълът отразява философията и моралните устои на политическия живот след Освобождението. В центъра на изображението е "малкият човек" с неговата липса на морал, жажда за власт, злоба, завист, дребнавост и егоизъм. Алеко Константинов пречупва и представя ценностите на запомнящи се персонажи през призмата на хумора, без да осъжда или възхвалява. Той описва реалната картина на новоосвободена България, която трябва да преизгради и оформи морална и духовна култура, отговаряща на контекста на неговото съвремие.Щастливеца на българската литература, Алеко Константинов, е роден в Свищов на 13 януари 1863 година. За сравнително краткия си живот той оставя траен отпечатък в различни аспекти на българската история, политика и култура. Интересът му към пътешествия довежда до първото организирано изкачване на Черни връх през 1894 година, в което се включват 300 души и с това полагат началото на организирания туризъм в България.В българската литературна класика той остава познат с творбите си "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин", "До Чикаго и назад", множество фейлетони и пътеписи.

A la suite du Chateau Noir le jeune journaliste Rouletabille est envoye en Bulgarie, au sombre repere de Gaulow, pour sauver sa bien aimee Ivana, et pour y recuperer des plans de guerre. Apres avoir risque cent fois sa vie, tout lui semble s'arranger. Mais alors pourquoi Ivana se comporte-t-elle ainsi? Rouletabille ne trouve la qu'une reponse angoissante... Il ne doit cependant pas se laisser abattre, et en aucun cas laisser les plans de guerre tomber entre les mains d'ennemis.-

En 1912, lors de la guerre des Balkans, le journaliste Rouletabille est envoye en Bulgarie pour un reportage - et pour revoir sa douce amante. Mais voila qu'a peine arrive, une nouvelle lui parvient: Ivana a ete enlevee, et les plans de la mobilisation bulgare ont disparu. Rouletabille, en emoi, mene une double enquete effrenee... Jusqu'a ce que ses pas le conduisent au Chateau noir... -

В повестта „Земя" се разказва за Еньо Кунчин, който има непреодолима страст към земята, към богатството. Той се отказва от годежа с Цвета, неговата първа любов и се оженва за богатата и гърбава Станка, само заради наследството й. Става първият чорбаджия в село, гради чифлик. На пътя му се изправя неговият по-стар, смирен брат - Иван, добра душа. Ивановата нива със своя голям кичест дъб пречи Еньовите имоти да бъдат закръглени около чифлика. Еньо иска да я купи - но Иван, колкото и да е добър и да обича брат си, не отстъпя: нивата му е от баща му, не иска да я даде.Еньо, в момент на пиянско увлечение посяга да убие брата си, който е бездетен, за да получи и неговия имот. Иван по чудо остава жив, макар и безпаметен, глух и ням. За убийството не знае никой...Певецът на българското село, майстор на късия разказ, Елин Пелин или просто – Димитър Стоянов. Той е забележителен разказвач, способен да пренесе читателя далеч от града, на полето или на село, и да го накара да се потопи, да заживее в друг свят. Най-чудното е, че го прави само с няколко изречения. Той е писател, обвързан със земята, чужд на градския цивилизован свят, борец срещу алчността и приятел на онеправданите.