Sydøsteuropa

„Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле."Ръката на Тамара, дъщерята на цар Иван Асен II, е дадена на крал Фредерик, но сърцето ѝ принадлежи на войводата Борислав. Двамата влюбени трепетно очакват срещата си, но радостта им не трае дълго. Борислав разбира, че царят е престъпил обещанието си да му даде дъщеря си. Политическото лицемерие е надделяло над думата му.Историческата пиеса „Борислав" става основа и за първата историческа опера в България, поставена за пръв път на сцена на 04.03.1911 година, едва две години след издаването на Вазовата пиеса.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.— Носят дърва за зимата.— А не им ли тежи?— Не, маминото, те са свикнали."Несправедлив е светът, който Смирненски ни описва. Децата са роби, бедните са отритнати, богатите са слепи, младите се разболяват, животът изтича между пръстите. „Босоногите деца" събуждат съвестта, „Приказка за стълбата" изобличава низостта на политиците, „Как ще си умра млад и зелен" отрезвяващо описва изплъзващия се живот, а всички останали разкази от сборника пораждат противоречиви чувства от една противоречива епоха.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898–1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

Митичното среща човешкото, модерното се сблъсква с гласа на традицията, свободата застава срещу патриархалните ограничения. Отдавна установеният ред в селото е смутен от избраницата на овчаря Стилян. Гюрга самодива е различна, странна и неразбрана от останалите. Промяната, която предизвиква е нежелана. Единствен Стилян вижда сърцето на Гюрга и я взема за своя жена. Ще запазят ли двамата щастието и свободата или равнодушието и бездейността, царящи из селото, ще задушат стремежа им?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Душата е жива, разкрепостена и необуздана. Природата и човекът стават едно, а вътрешните терзания и желания преливат в безразсъдство. Копнежът, интимното и забраненото повличат човека в бездната на лудостта, а умопобърканият страдалец е на границата между реалността и забравата. „Бездна" е история за различния, когото табутата на епохата ограничават, прикриват, изтриват.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

„На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги - няма нищо, ... , анализираш ги - не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, .... Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи." Живели Нено и Неновица в материално изобилие и охолство, и духовна пустота и бедност. Родил им се Никола. Израснал в среда на егоизъм, безхаберие и безделие. В него не били възпитавани изконни ценности, а господарско самочувствие и презрение. Дали упадъкът е неизбежен или обществото създава удобна среда за духовно обеднелите чорбаджии?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Следосвобожденското село среща града, а простодушният човек от народа се сблъсква с буржоазния ред. В „Шарен свят и други разкази" Михалаки Георгиев ни запознава с патриархални фигури като чичо Дуро, който с почуда, възмущение и тънък хумор описва градския „свят на богатите", с чичо Денчо, за когото келепирът и „сгодата" надделяват над нравствените устои, с момъка Тошо, когото любовта извежда от спокойствието на патриархално-идиличната селска среда, и с редица други герои, които комично се озовават в свят, различен от този, с който са свикнали. Смях и критика се преплитат в едно. А до колко съвременният българин и героите на Михалаки Георгиев се препокриват, оставяме на вас да прецените.Михалаки Георгиев е български писател, дипломат и общественик, живял в периода 1852 – 1916 година. След Освобождението започва работа като управител на митницата в родния си град Видин, а по-късно става дипломатически представител във Виена и Белград. След 1900 год. започва да пише и създава едно от първите земеделски списания – „Домакин", както и първия български учебник по ботаника. Пише разкази и хуморески, обрисува живота в българското село, вплита диалектизми, турцизми и поговорки, и чрез критико-реалистичния подход в някои от най-известните му творби като „Три срещи. Спомени от миналото", „Така се лъже човек. Хумореска" и „От късмета е всичко на тоя свят", Михалаки Георгиев става неразделна част от българската следосвобожденска литература.

Старопланинско село по време на робски дни. Хората са разединени, конфликтите царят, а враждата и омразата е заела централно място в душите на селяните. Дончо, Христо и група други млади зидари се обединяват около идеята за изграждане на храм, дом на православието, който да смири хората и да потуши огъня на разногласията. Градежът започва, но дрязгите не свършват. Егоизмът, гордостта и себичността застават на пътя на смирението и дори святото дело не постига единението. Кое разделя зидарите? Кое поражда конфликт между българите и разбуня душите им?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Около кабинета и дома на министър Никола Балтов е пълно с хора – едни роднини, други приятели, трети познати. Всеки иска нещо. Някой иска службица, друг се моли да ходатайстват за него. Не са важни знанията, нито уменията. Важно е, че познават министъра. Алчност, жажда за власт и корупция са сатирично критикувани от Вазов, но службата не е вечна, нито е вечно министерството на Балтов.„Службогонци" е една от най-ярките комедии на Иван Вазов, която и до днес се поставя на сцена. По нея е направена и телевизионна постановка с участието на познати български актьори.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Смелият хайдутин Страхил среща отдавна изгубената си любов Милкана. Животът и на двамата е белязан от страдание и вътрешни борби, а безволието им ги обрича на нещастие и несподеленост. Съдбата им дава втори шанс и ги събира, но обстоятелствата предопределят друг развой. Какво е бъдещето, предначертано за Страхил и Милкана? Ще успее ли страшният хайдутин да извоюва свобода и щастие за двама им или устремът е закъснял?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Каква е историята на цар Иван Александър, съпругата му Теодора и еврейката Сара? Каква е връзката между техните отношения и състоянието на държавата през далечния XIV век? Възможно ли е било България да поеме по различен от турското робство път, ако изборът на цар Иван Александър е бил по-различен? Основавайки се на повестта си „Иван Александър", Иван Вазов създава пиеса, харесвана и поставяна на сцена и до ден днешен.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Ожени се и ти, ала не вземай мома от Тепето...Вземи си българка и въртокъщница, ако искаш да се радваш на дните си." Това били последните заръки, които Стоян получил от баща си, преди да умре. Наследил Стоян семейното имане, омъжил сестра си за добро момче. Двамата заживели заедно „като два гълъба, като две ластавици". Единствен Стоян все още си нямал жена. Веднъж потърсил сестра си. Искал да я изпрати да му иска жена. Но не коя да е, а Теофану Пападати. Вдигнали сватба, събрали се Стоян и Теофану. Докато веднъж на вратата на Стояновата сестра не се почукало. Насреща им Стоян. „Аз убих жената си", промълвил той.Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Мъглива ноемврийска вечер. Невяста Боряна, майка ѝ и свекърва ѝ чакат Никола, любимия на Боряна. Никола обаче не познава ни делник, ни празник, и често оставя семейното огнище празно. Хармонията на патриархалното семейство е нарушена. Устоите са разклатени, а ценностите са изместени. Невяста Боряна е герой със своите слабости и лутания, а по тежкия път на нейната орис, трябва да запази себе си, да съхрани чувствата си, да се преоткрие и да отгледа с любов и всеотдайност сина си Андрон. Ще съумее ли Боряна да посрещне несгодата и да проправи път към модерното? Разберете в драмата „Невяста Боряна".Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Съкрушената Младена влиза в стаята на 18-годишния Асен, търсейки утеха и компания след погребението на мъжа ѝ Никола. На сутринта двамата осъзнават ужаса на случилото се. Разумът е отстъпил пред страстта, а развратът е надделял над въздържанието. Асен е сломен и объркан, но едновременно с това привлечен. Озовава се в обятията на Младена отново, а вътрешната му борба се засилва. Отношенията им са омърсени, а душата на Асен се терзае. Ще успеят ли да открият правилния път или съдбата ще постави край на лутанията им? Вижте в първия български еротичен роман – „Тъмни зори".Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Could you condemn one child to save another?In a near-future Europe fracturing under climate change and far-right politics, biologist Lina Stephenson works in the remote Rila Mountains. But when an old enemy dies, Lina's dangerous past resurfaces and puts her family's lives at risk.Trapped with her vulnerable sister and the dead man's family, Lina is facing pressure from all sides: her enemy's eldest son is determined to destroy her in his search for vengeance, whilst his youngest carries a sinister secret...But the forest is hiding its own threats and as a catastrophic storm closes in, Lina realises that if she is to save her family, she must become a monster...Winner of The SCKA 2022 for Best Debut, "This Is Our Undoing" is perfect for fans of Yun Ko-Eun's "The Disaster Tourist".Lorraine is an award-winning writer and biologist. Having spent years working in remote corners of the world, she now lives by the sea in Scotland and writes stories full of the wilderness and folklore, exploring themes of family, belonging, and the legacy of trauma.

Frederik Poulsen deler ud af minder fra barndommen på en stor gård og ungdomsrejser til ind- og udland. Han skildrer så forskellige kulturer som den jyske og den græske og præsenterer os for en række noveller, der tager os med ind i fjerne jungleegne og tilbage til det velkendte Danmark.Bogen er oprindeligt udgivet i 1945.Poul Frederik Sigfred Poulsen (1876-1950) var en dansk forfatter og klassisk arkæolog, der i en lang årrække var direktør for Ny Carlsberg Glyptotek. Han var internationalt anerkendt for sin forskning i arkæologi og sine utallige videnskabelige værker. Også hos den brede befolkning gjorde han stor lykke med sine fortællinger og levende og muntre skildringer af rejser til blandt andet Grækenland, Spanien, England og forskellige danske egne. Frederik Poulsen opnåede mange udmærkelser i både Danmark og udlandet og var blandt andet Dannebrogsmand, Kommandør af 1. grad af Dannebrog og æresdoktor ved universitetet i Bordeaux.

An NATO und Warschauer Pakt erinnert die Konstellation zwischen Attischem Seebund und Peloponnesischem Bund: Hier eine Organisation demokratischer Staaten, die sich über ein Meer spannt, dort eine Allianz autokratischer Staaten, die weitgehend einen Block auf dem Land bildet. Beide Vereinigungen werden von einer einzelnen Supermacht dominiert, die ihr politisches System überall durchsetzen will – auch mit robusten Methoden. Die Konfrontation endet zum Glück anders: Nach dem modernen Kalten Krieg triumphierten die Demokratien. Nach dem prekären Nikias-Frieden und der folgenden Schlussphase des Peloponnesischen Kriegs hingegen siegte Sparta 404 v. Chr. über Athen. Und damit die Autokratie über die Demokratie. Es dauerte dann weit mehr als 2000 Jahre, bis sich die USA herausbildeten, sich in Westeuropa der Parlamentarismus durchsetzte – und »wieder demokratisch organisierte mächtige Staaten als Akteure die Weltpolitik bewegten«, wie der Düsseldorfer Geschichtsprofessor Bruno Bleckmann in seinem Essay schreibt. Doch die Geschichte ist nie zu Ende: 403 v. Chr. erhebt die Demokratie in Athen noch einmal ihr Haupt und besteht weitere 81 Jahre fort. Umgekehrt endete die Autokratie in Russland nach dem Zusammenbruch der Sowjetunion 1991 auch nur vorübergehend – und ist heute aggressiver denn je.Die vielfältigen G/Geschichte Magazine entführen den Leser über alle Epochen hinweg von der Antike bis in die Neuzeit an die Schauplätze historischer Ereignisse. Lassen Sie sich mitnehmen auf die Raubzüge der Wikinger, in die Arena zum Gladiatorenkampf oder zu den großen Kriegsschauplätzen der Welt.

En passionerad och romantisk feelgoodroman om hur man bland gröna olivlundar och soliga sandstränder kan finna sin familj, sitt livs kärlek och sig själv.Den trettioåriga läkaren Maria har efter tjugo år återvänt till den grekiska ö där hon tillbringade sin barndoms somrar. Den lilla byn där hennes mamma växte upp är omgärdad av olivlundar, citronträd och magiska stränder och väcker såväl lyckliga som smärtsamma minnen till liv. Hon minns kärleken och gemenskapen i den stora grekiska släkten med den excentriska men kärleksfulla mormodern i spetsen. Men platsen påminner också om traumat efter moderns bortgång då samma släkt bröt all kontakt med Maria och hennes pappa utan att hon fick reda på varför.Den som har kallat henne till ön är advokaten mr Tsaoussis. Maria är till en början motvilligt inställd men kan inte värja sig mot den vänlige advokaten som visar sig vara betydelsefull på fler än ett sätt. Det dröjer inte länge förrän Maria är återförenad med den förlorade familjen. Och när hon även möter kärleken tillåter hon sig för första gången att lägga förnuftet åt sidan och kasta sig handlöst in i en passionerad relation som låter henne utforska sin lust och sin kvinnlighet.Den nya tillvaron och gemenskapen ställer dock krav på anpassning, vilket är lättare sagt än gjort för någon som är van vid att enbart ha sig själv att ta hänsyn till. Och när en tragisk olycka inträffar finner hon sig plötsligt indragen i ett äkta grekiskt drama …Angela Rizzo är bosatt i Stockholm men tillbringar en stor del av sin tid på en ö i Grekland. "Hjärtat talar grekiska" är hennes debutroman och den första delen i en planerad trilogi.

Louis Couperus in al zijn facetten en toonaarden.‘Proza, deel 2’ verzamelt een grote diversiteit aan teksten van de grote romanschrijver Couperus. Het boek bevat veel columns (de ‘Intieme impressies’, ‘Opmerkingen van geen waarde’) en fictie, veelal sprookjes en historische verhalen. Dat betekent dat we ons verplaatsen naar het Oude Rome en naar Perzië. We zitten mee aan de Ronde Tafel van Koning Arthur en nemen deel aan de Dionysische Feesten. Even later staan we weer met de voeten op de grond en horen we Haagse dames roddelen over een nieuwe kapper. En af en toe geeft de grote Couperus ook schrijfles, met stukken over ‘Hoe een roman wordt geschreven’, beeldspraak en spelling. Afwisseling in overvloed, kortom, in deze dikke bundel.Louis Couperus (1863-1923) was een Nederlands romanschrijver, columnist en dichter. Hij is de auteur van verschillende onverwoestbare klassiekers: "Eline Vere" (een bestseller bij verschijnen), "Van oude menschen, de dingen, die voorbij gaan..." (verfilmd), "De stille kracht"... Hij woonde o.m. in Frankrijk en Italië en reisde de wereld rond. Of zijn romans zich nu afspelen in Den Haag of Djakarta, het heden of het oude Rome, het noodlot speelt altijd een grote rol. Couperus schreef in een meeslepende, emotionele stijl. Zijn verzameld werk bestrijkt vijftig boekdelen.

Oraklet i Delfi har i årtusinder været kendt vidt og bredt, og i oldtidens Grækenland lagde høj som lav stor vægt på oraklets forudsigelser og visdom.Den klassiske arkæolog Frederik Poulsen fortæller om de mange forskellige aspekter, der knytter sig til oraklet. Han beskriver dets forhold til den græske gud Apollon i græsk mytologi, dets historie og betydning for den græske kultur og religion. Bogen giver en interessant indsigt i de mange myter og fortællinger, der knytter sig til det ikoniske orakel."Oraklet i Delfi" udkom første gang i 1919.Poul Frederik Sigfred Poulsen (1876-1950) var en dansk forfatter og klassisk arkæolog, der i en lang årrække var direktør for Ny Carlsberg Glyptotek. Han var internationalt anerkendt for sin forskning i arkæologi og sine utallige videnskabelige værker. Også hos den brede befolkning gjorde han stor lykke med sine fortællinger og levende og muntre skildringer af rejser til blandt andet Grækenland, Spanien, England og forskellige danske egne. Frederik Poulsen opnåede mange udmærkelser i både Danmark og udlandet og var blandt andet Dannebrogsmand, Kommandør af 1. grad af Dannebrog og æresdoktor ved universitetet i Bordeaux.

Forfatter og arkæolog Frederik Poulsen beretter i sin doktorafhandling fra 1904 om nogle af det gamle Grækenlands vigtigste og skønneste genstande nemlig Dipolynvaserne og de grave, de blev fundet i ved Dipolynporten, der førte ind gennem bymurene omkring Athen. Bogen giver en usædvanligt detaljeret beskrivelse af vaserne og gravenes betydning for hellenistisk kultur og studier af det gamle Grækenland.Poul Frederik Sigfred Poulsen (1876-1950) var en dansk forfatter og klassisk arkæolog, der i en lang årrække var direktør for Ny Carlsberg Glyptotek. Han var internationalt anerkendt for sin forskning i arkæologi og sine utallige videnskabelige værker. Også hos den brede befolkning gjorde han stor lykke med sine fortællinger og levende og muntre skildringer af rejser til blandt andet Grækenland, Spanien, England og forskellige danske egne. Frederik Poulsen opnåede mange udmærkelser i både Danmark og udlandet og var blandt andet Dannebrogsmand, Kommandør af 1. grad af Dannebrog og æresdoktor ved universitetet i Bordeaux.

Har du prøvet at tage tid på, hvor mange ord du kan nå at sige på 30 sekunder? I oldtiden var tid meget vigtigt! Både når der skulle tages tid på store taler og for at vide hvad tid, det var på dagen. Men i oldtiden havde de hverken ure eller telefoner. Så hvordan kunne de vide, hvad klokken var? Tag med tilbage til Agoraen i Athen for 2400 år siden og find ud af, hvad en klepsydra er, og hvordan man brugte den.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

I oldtiden havde man ikke de samme bogstaver, vi har i dag. Og de havde heller ikke papir og computere til at skrive på. Men hvordan skrev oldtidens folk så? Hvornår blev alfabetet opfundet? Og hvorfor hedder det egentlig et ’alfabet’? Tag med 2700 år tilbage i tiden til en skole i Athen, hvor børnenes skriveredskaber hænger på væggen og deres husslaver er med i skole.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Hvordan kan man lave store matematiske udregninger uden en lommeregner? Og hvordan kan man skrive tal, når de ikke er opfundet endnu? Det fandt oldtidens største videnskabsmand en løsning på. Men hvad var løsningen, og hvem er den største videnskabsmand? Tag med 2300 år tilbage i tiden, når Nora og Caroline besøger videnskabsmandens værksted, med alle hans matematiske opfindelser.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

I oldtidens Rom gik romerne i bad hver dag, uden at have brusere i hjemmene. Men hvordan blev de så vasket? Hvad er Kejser Caracallas store, flotte bade-termer for noget? Og hvorfor er der et bibliotek i bade-termerne? Det kan du få svar på, når Nora og Caroline inviterer dig med 1800 år tilbage i tiden til Caracallas termer.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Kan man se ind i fremtiden? Det mente oldtidens folk, at de kunne. De prøvede at spå om fremtiden ved at kigge på fugle og ved at læse i levere fra f.eks. får. Men hvordan gør man så lige det? Og hvorfor brugte de fårelevere? Kom med 2500 år tilbage i tiden, og hør hvordan det foregår, når en præst fra oldtiden ofrer et dyr og læser fremtiden i dens lever.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Elsker du også is på en varm sommerdag? I oldtiden var der ikke frysere til at holde isen kold. Men hvad gjorde de så? Og hvem ved egentlig, hvad oldtidens folk gjorde? I første episode tager Nora og Caroline dig 2500 år tilbage i tiden til en stor festmiddag i Kejser Neros gyldne palads. Her blev der ikke sparet på isen! Oldtidens folk havde nemlig lavet deres egen "fryser".Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Hvordan blev man kejserinde i oldtiden? I oldtiden måtte kvinderne normalt ikke blande sig i politik. Men det gjorde Roms første kejserinde, Livia. Hvorfor var Livia noget helt særligt? Og hvordan kan vi se Livia i dag? Du er inviteret 2000 år tilbage i tiden til Kejserinde Livias smukke villa, når Nora og Caroline går på opdagelse i de fine sale og den kæmpe store have. Og hør hvordan du faktisk selv kan se villaen i dag!Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Hvordan så Rom ud, før der var store villaer, badetermer og masser af mennesker i gaderne? Hvorfor hedder byen Rom? Og kan en by have fødselsdag? Det siges, at tvillingerne Romulus og Remus skaber Rom. Men er det nu også helt rigtigt? Hvad fortæller arkæologien om Roms begyndelse? Tag med på en rejse 3000 år tilbage i tiden med Nora og Caroline til et Rom, der ser helt anderledes ud, end byen gør i dag.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Du kender måske de olympiske lege - sportsbegivenheden, der afholdes hvert 4. år forskellige steder i verden. Men ved du, hvorfor det hedder olympiske lege? Og ved du, hvordan atleterne rensede sved af? De gik nemlig ikke i bad! Der er også en anden MEGET mærkelig ting, atleterne gjorde i oldtiden! Hør hvad det er, når Nora og Caroline inviterer dig med til olympiske lege i oldtidens Athen.Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.

Hvad er din livret? I oldtiden spiste de lidt anderledes mad, end vi gør i dag. De spiste blandt andet dyrehjerner, kamelhæle og stinkende fiskesauce. Men de havde ikke elektriske ovne og komfurer til at lave maden på. Hvordan lavede de så mad? Og hvornår spiser man stinkende fiskesauce? Kom med 2000 år tilbage i tiden, når Nora og Caroline tager dig med til et græsk køkken, hvor slaver blander dyrehjerner og rå æg. Det er ikke alt mad, der lyder eller lugter godt!Hvordan kan du få is, uden at have en fryser? Hvad kan du skrive på, hvis du ikke har en computer eller papir? Og hvordan kan du vide, hvad klokken er, hvis du ikke har et ur eller en telefon? I oldtiden for op til 14.000 år siden fandtes der hverken frysere, det alfabet vi har i dag eller elektroniske ure. Men alligevel spiste oldtidens folk is, lærte at skrive og vidste, hvad klokken var. Oldtidens folk var nemlig ret opfindsomme! Tag med Caroline og arkæologen Nora på en rejse tilbage i tiden og oplev, hvordan livet i oldtiden minder om dit eget liv – måske mere end du tror.Værter: Nora Petersen, klassisk arkæolog og Caroline Gottschalck, journalistTilrettelagt og produceret af: Caroline GottschalckCover: Alek ModinRedaktør: Mette Hovmand-StillingProduceret af Talk Town, Story House EgmontCaroline Gottschalck er uddannet cand.mag i journalistik fra Syddansk Universitet med speciale i podcast til børn. Hun står også bag podcasts som ’Caroline og Havfruen’ og 'Den store undervandsquiz'.Nora Petersen er klassisk arkæolog, uddannet fra Københavns Universitet.