Sydøsteuropa

„Идилии" потапя читателя в ранния XX век, когато влиянията на европейската култура достигат българските традиции. Индивидуализмът и модерното се сливат с патриархалното и установеното. Персонажите не са пряко обвързвани със селото или града. Те са чужди и различни. Търсят себе си и се борят с обществото, което се опитва да им наложи ограниченията си. Сборникът на Петко Тодоров отвежда читателя в една по-различна България и го запознава с едно пъстро общество, изтъкано от различия, но и обединено от традицията, вярата и миналото.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Август 1903 година.„Войводи, повели след себе си отбор момци, всички с вдигнати глави, с напети юнашки дрехи обикаляха от къща на къща да възвестяват, че са се свършили вече дните на тегло и на робия."Не след дълго обаче селото опустява. Народът бяга, оставя дом, семейство, свобода. Село Жеравени е опожарено, малцина оцеляват. Но времето е различно. Турската войска дебне, нащрек е, търси оцелели. И изведнъж насреща си съзират силует и червена дрипа. Куршумите заваляват.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Сговорната дружина се е събрала. Хайде с нас! Да научим повече за джамджиите, дърводелците и чешмеджиите. Да поработим с хлебарите, мелничарите и градинарите. А дали да не поплаваме с рибарите и моряците? Може и да се присъединим към коминочистачите или пожарникарите. Не ти ли е любопитно да научиш повече за сговорната дружина и всички, които са част от нея? А защо да не се присъединиш и ти? Да четем заедно!Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

„Има си хас да са виновни! Та кой от българските държавници носи върху фрака си поне една прашинка престъпление или една капчица кръв?"Четвъртият сборник с разкази на Христо Смирненски поглежда България отвисоко. Описва политическата действителност, критикува „старите и почтени дипломати", осмива епидемията от конференции, които са нищо повече от „клюки, лъжи и мъдрувания". Разказва за живота на онеправданите и бедните, но и за будните революционери, устремени към социално преобразование. Пише за войната, убийствата, смъртта и безнаказаността. Социалната действителност в България след Освобождението не е вдъхновяваща, но е със сигурност отрезвяваща.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

John-Arthur Fagrell har landat på Heraklions flygplats. Hettan slår honom i ansiktet och får svetten att lacka. Men svettdropparna har droppat från Fagrells panna flygresan lång. Han är nämligen ute på ett hårresande uppdrag: han är på Kreta för att röva bort ett barn.Fagrell är dock inte människohandlare. Han är på uppdrag av en desperat förälder, som efter en traumatisk skilsmässa fått se sin dotter illegalt bortfört från Sverige av sin exman.Greklandsvistelsen är lika färgstark som den är nervig. Väl på plats slår han följe med en kvinnlig medresenär, som visar sig kunna bistå med god hjälp. Behjälplig visar sig även en apostel vara. Inte vilken apostel som helst heller, utan Aposteln Paulus. Kan de lyckas med sitt uppdrag utan att bli upptäckta?"Apostelns fall" är en isande thriller i stekande hetta.Evert Lundström (1924-2004) var en svensk författare och översättare från Göteborg. Han debuterade som författare under eget namn 1952 med diktsamlingen "Leende handlare", men blev under sin karriär mer känd för sina historiska romaner, deckare och romaner i Göteborgsmiljö.Jan Moen (1933-1995) var en svensk författare. Han skrev kriminalromaner, drama, musikaler, läroböcker, barn- och ungdomsböcker och historiska böcker.

„Но като нямаше нито един, който да милее за нея, който да я закрили, всички я имат за смях в уста си...".Душата на Елена се терзае. Неделя е и всички млади моми бързат да се нагласят за хорото. Не и Елена, която вече не е така млада и често буди присмех в останалите моми и момци. Сърцето ѝ е празно, домът ѝ е пуст. Селото се весели, а Елена тъжи. Но в миг нещо пробужда надежда и радост в сърцето на девойката. Ще познае ли тя най-сетне щастието?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

От Освобождението, към сръбско-българската война, през „Последният ден на XX век", „Гранична хижа и други разкази" е „Разходка из историята" на България във въстания, войни, победи и загуби, на българина в нищета, но и богатство, подем, но и упадък. Сборникът ни прави част от живота на отделния човек, а епохата, следосвобожденските разочарования, редуващи се с надежда и хъс за промяна са едновременно и фон, и главен участник в съдбите на българите.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„То е една непоносима атмосфера на тъпост и безсрамие". Така Кирил Христов без притеснение или свян описва обществено-политическия живот в България от 30-те години на XX век. С остър език той критикува парламента, осъжда липсата на ценност, морал, знания. Платените пребогато не вършат нищо в полза на народа, който ги е избрал. Хората имат избора да останат или омерзени от следосвобожденската низост да напуснат родината си. Кирил Христов изоставя България, а в „Бели дяволи" ни рисува картината на своето съвремие, брутална, безсрамна и много реална.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Да си намериш работа в „безработни дни" не е лесно, но и да си чиновник не е. Да правиш математически изчисления изтощава мозъка, но и да броиш „часовете, минутите и секундите" до края на работния ден не е по-леко. Неволите в „Как ме назначиха чиновник" не свършват дотам. „Филантроп" ще ни запознае с народния човек бай Анастас, който винаги е готов да помогне на другите след като първо е помогнал на себе си. „Борбата със спекулантите" ще ни покаже достойните стражари, улавящи престъпници, сред които и разплакано дете, спекулант, което „продава цигари и трупа милиони". Не е ли всъщност социалната несправедливост повече от видима?Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

Добре дошли в приказния свят на Асен Разцветников. Той ще ви поведе на едно магично пътуване, по време на което ще се запознаете с мили щурчовци, хитри лисани, големи мецани и смели юнаци. Ще станете част от приказки, ще чуете някои залъгалки, но и ще трябва да отговорите на някои гатанки. Ще можете ли?Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

Годините са се натрупали незабелязано и старостта е настъпила. Времето отмерва последните дни на старците хаджи Иван и Сава и сякаш в опит да забавят неговия ход, двамата сядат немощно пред хаджи Ивановия дом, обръщат поглед назад към миналото, сравняват го с настоящето. Какви са днешните младежи, какви са били едно време? Какво учат, как говорят, как се държат? Къде е правителството и на кого помага?„То ние вече като остаряхме, ами тъй намкак и светът се обърна... Нищо не можеш да му проумееш."... „Светът ли се промени, не им разбрахме ли."Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Деца, чували ли сте за коса „с дълъг нос", който тръгнал „през гората гол и бос"? А искате ли да чуете още такива приказки и стихотворения за Вълча, Лиса, Меца и Зая Бая? Знаете ли, че приказният свят си има цар на име Гого? Искате ли да се запознаете с него? А дали ще можете да отговорите на някои много трудни гатанки, на които дори цар Гого не знае отговора? Хайде да разберем.Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

Животът на Любица и Иван Гойчев вече не върви така гладко. Любица е потопена в любовните романи, обрисуващи идеалните любвеобилни и ласкателни мъже, и все повече се отдръпва от своя собствен Иван, в когото не открива и частица от нежността, за която се пише в книгите ѝ. Иван научава, че пиесата „Куклен дом" от норвежкия драматург Хенрик Ибсен ще се поставя на сцена и решава да зарадва своята мила Любица. След пиесата отношенията им се променят. Дали героинята от „Куклен дом" Нора вдъхновява Любица да запази семейството си или за Иван предстоят още по-тежки дни?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Възможно ли е непросветен и непознаващ законите човек да заеме важна длъжност? Възможно е. Митрофан, старият борец за освобождение, е назначен за мирови съдия и започва да прилага законите по свой си начин. Негов приятел и другар е Иван Дормидолски. Дормидолски дава насоки на Митрофан, съветва го и всичко помежду им е наред, докато на Иван не му се присънва, че става съдия. Изпраща рапорт срещу Митрофан и се надява, очерняйки го, да заеме мястото му. Но рапортът попада в грешните ръце и плановете на двамата стари другари се променят.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Преминаването на река Искър е невъзможно, забранено и опасно, но не и за баба Илийца, която носи в ръце болното си внуче и е готова на всичко, за да го спаси. По път, насред една малка планинска пътека, възрастната жена среща клет бунтовник от Ботевата чета, който я моли за помощ. Баба Илийца не се поколебава, въпреки че осъзнава риска, който поема. Сърцето на българката е всеотдайно, милосърдно и човечно и тя не може да остави клетника на произвола на съдбата. Нейната надежда и молба към Бога са „да спаси, ако даде Бог, два живота". Каква е срещата на поробената с поробителя и успява ли героят баба Илийца да завърши своето дело?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

"L' Italia è un'espressione geografica."Principe Klemens von MetternichIn questo romanzo semiautobiografico, uno scrittore di mezza età si trova in più occasioni a passare per i territori della Dalmazia, costringendosi a riflettere sulla storia della regione e sulle proprie vicende famigliari. Il narratore – così come Tomizza – è originario dell’Istria, ma ha remote ascendenze dalmate. Chiamato a tenere alcune conferenze a Zara, lo scrittore entra in contatto con alcune personalità di spicco della politica locale e, nel corso di qualche anno, assiste al cambio di regime jugoslavo, ai primi vagiti di un nazionalismo rimasto a lungo silente e, quindi, alla guerra. Una guerra doppiamente infame, che contrappone vicini di casa e amici di lunga data, ma che segna, al contempo, il concretizzarsi di antiche spinte autonomiste. Un romanzo che aiuta a capire i Balcani e la loro complessa storia, grazie allo sguardo sensibile di un grandissimo scrittore di frontiera...Fulvio Tomizza (1935-1999) nasce nella contrada di Materada, nel comune istriano di Giurizzani. Cresciuto in mezzo alle tensioni interetniche fra italofoni e slavi, con l’irrompere della Seconda guerra mondiale è costretto a riparare a Trieste con la famiglia. Iscrittosi all’Accademia di Arte Drammatica e alla facoltà di Lettere di Belgrado, nel 1957 esordisce con i primi racconti, cui faranno seguito, di lì a poco, i romanzi della Trilogia Istriana: "Materada" (1960), "La ragazza di Petrovia" (1963) e "Il bosco di acacie" (1966). Ai suoi romanzi, che raccontano la difficile vita degli italiani di frontiera, Tomizza affianca un’originale produzione teatrale ("Vera Verk", "La storia di Bertoldo", "L’idealista") e una serie di testi per l’infanzia ("La pulce in gabbia", "Il gatto Martino"). Nel 1977, col romanzo "La miglior vita", si aggiudica il Premio Strega.

"Græsk religion er med sin polyteisme præget af mangfoldighed, og der er ingen kanoniske skrifter eller professionel præstestand til at fastlægge en lære som den rette. Alligevel kan man tale om en enhed, der udgør en fælles baggrund for alle antikkens skribenter, og som man må kende, hvis man vil forstå deres udsagn om religiøse forhold."Græsk religion bestod af en mangfoldighed af lokale kulturer og myter, men ved siden af de lokale varianter fandtes der alment accepterede forestillinger om verdens tilblivelse, om guderne og om menneskelivets vilkår. "Hellas i klassisk tid" fortæller om den kulturelle og religiøse periode i det gamle Grækenland fra Homer i ca. 8. årh. f.Kr. til Alexander den Stores død i 323 f.Kr.Bogen udkom første gang i 1997 og er en del af serien "Verdensreligionernes hovedværker".Vagn Duekilde er en dansk forfatter og oversætter. Han står blandt andet bag bogen "Hellas i klassisk tid" om det gamle Grækenlands religion og kultur samt oversættelsen af Georges Dumézils "De nordiske guder".

Dlaczego rakii nie pije się na raz? Czy to prawda, że Bułgaria jest rajem dla archeologów i że przeciętny Bułgar lubi rozmawiać o ziołach? Dlaczego ostatni car Bułgarii wrócił do władzy? I w końcu, jak to się stało, że ten czarnomorski kraj zasłużył sobie na miano „Róży Europy"?Bułgaria kojarzy nam się przede wszystkim z wczasami w PRL-u. Na wakacjach w Złotych Piaskach popijano pomarańczowy schweppes, a na pamiątkę każdy pakował do torby koniak Słynczew Briag. Kwitł nie tylko handel wymienny, ale także nawiązywały się wieloletnie przyjaźnie. A jaka jest współczesna Bułgaria? Autorka przedstawia nieznane oblicze jednego z najciekawszych krajów Europy. Prowadzi nas mało uczęszczanymi szlakami, mierzy się z mitami, uwodzi znajomością miejsca i kultury.Magdalena Genow - Rocznik ’88, filolożka bułgarystka, politolożka, wydawczyni książek. Urodzona w Bułgarii, wychowana w Polsce. W wolnych chwilach przemierza bezdroża, nie tylko polskie i bułgarskie, na rowerze lub pieszo. Mama Grzesia, Kalinki oraz dwóch kotów: Markeza i Popowa.

Dette er hævn-historien over dem alle!Intrigen imellem krigerkongen Agamemnon og hans forsømte, men bedrageriske kone, Klytæmnestra, er en af den vestlige litteraturtraditions centrale fortællinger. I udgivelsen her fra 1889 fortolkes den af en af datidens mest fremtrædende dramatikere.Historien om den forsmåede hustrus hævn over sin mand vil til alle tider vække interesse med sin belysning af hævnmotivet.P.A. Rosenberg (1858-1935) var en dansk forfatter, dramatiker, lærer og foredragsholder. Han var uddannet i religionsfilosofi og underviste ved flere københavnske privatskoler. I stor kontrast til samtidens kulturradikalisme med Georg Brandes i spidsen, var Rosenbergs liv præget af en kristen verdensanskuelse, og han var stor fortaler for nationale traditioner i åndslivet. Han debuterede som forfatter med fortællingen "Af et digterliv" i 1881 og udgav efterfølgende en lang række skuespil, digte og fagbøger om blandt andre Herman Bang og Søren Kierkegaard.

'Dodelijk parfum' is een bloedstollende thriller over David Morton en zijn wereldwijde strijd tegen de klok, van China tot Athene, van Londen naar Tel Aviv. In de nasleep van de Golf Oorlog in 1990-1991 houdt een megalomane terrorist de wereld in zijn greep. Hij dreigt elke grote stad te vergiftigen met een dodelijk virus. Met de dodelijke stof ‘anthrax’ is hij in staat om miljoenen mensen te vermoorden binnen slechts een paar minuten. Hij demonstreert de kracht van het middel door het in het drinkwater van een klein Zuid-Afrikaans dorp te stoppen. De gevolgen zijn verschrikkelijk: alle inwoners zijn op slag dood. Met slechts zeven dagen om aan zijn eisen te voldoen zitten de wereldleiders met de handen in hun haar. De aangewezen persoon om dit catastrofale probleem op te lossen? Mossad-agent David Morton.Als expert van op het gebied van veiligheidsdiensten geeft Gordon Thomas een angstaanjagend realistisch beeld van wat er achter gesloten deuren op het wereldtoneel plaatsvindt. Voor iedereen die geïnteresseerd is in de duistere kant van moderne oorlogsvoering. Wat vooral naar voren komt is de dringende behoefte aan internationale samenwerking om de potentieel dodelijke gevolgen van chemische wapens te voorkomen...De David Morton-serie van Gordon Thomas is een bloedstollende verzameling romans die de avonturen volgen van David Morton, een onderzoeksjournalist en Mossad-agent die verwikkeld raakt in een verscheidenheid aan internationale samenzweringen, politieke schandalen en gevaarlijke situaties.De Britse onderzoeksjournalist en auteur Gordon Thomas (1933-2017) stond met name bekend om zijn werk rondom de praktijken van de geheime dienst. Thomas werd geboren in Wales, en als neef van de bekende dichter Dylan Thomas werd het schrijven er met de paplepel ingegoten. Op negenjarige leeftijd publiceerde hij al zijn eerste verhaal. Thomas heeft meer dan 53 boeken uitgegeven, variërend van thrillers tot non-fictie. Zijn werk De reis der verdoemden uit 1974 werd verfilmd met Faye Dunaway in de hoofdrol. Thomas won de Edgar Allan Poe-Award voor zijn boek Scheepsramp. Naast schrijver was Gordon Thomas ook bekend als buitenlandcorrespondent. Hij gaf onder andere verslag van de Suezcrisis en de Perzische Golfoorlog. Ook was hij werkzaam als redacteur en producent voor de BBC.

When Sophie Sayers joins a writers' retreat on a secluded Greek island, she's hoping to find inspiration and perhaps a little adventure. Away from her rural English comfort zone, she also takes stock of her relationship with her boyfriend Hector.But scarcely has the writing course begun when bestselling romantic novelist Marina Milanese disappears on a solo excursion to an old windmill. First on the scene, Sophie is prime suspect for Marina's murder. When a storm prevents the Greek police from landing on the island to investigate, Sophie must try to solve the crime herself - not easy, when everyone at the retreat has a motive.As she strives to uncover the truth about Marina's fate, Sophie arrives at a life-changing decision about her own future.Perfect for fans of Richard Osman, Verity Bright and Ann Sutton.Debbie Young is a British writer of cosy mystery novels. She is the UK ambassador for ALLi and the founder of the annual Hawkesbury Upton Literary Festival. Her warm, witty, feel-good contemporary fiction is full of English humour, inspired by life in the Cotswold village which has been her home for over 30 years. Her bestselling ‘Sophie Sayers Village Mystery’ series includes the trailblazing ‘Murder Your Darlings’, which was shortlisted for the Selfies Award for best independently published fiction in 2021.

Axel Q. Ortman er i slutningen af 40’erne, skilt for nylig og måske en person i krise. I hvert fald er han taget til den græske ø Skopelos for muligvis at begynde forfra eller for at undersøge en ung kvindes forsvinden – eller også er han blot en turist blandt flere på rejse til et sted, han ikke har været før. Bag ham skjuler en skygge sig, en person, der følger ham overalt, og som har aflæst alle hans rutiner, hans bevægelser rundt på øen, hans vaner, hans gøren og laden frem til og med den dag, hvor Ortman beslutter sig for en længere vandretur op i det øde bjergområde bag byen ... Den sygdomsramte Carl Hansen og hans yngre politikollega Morten Krag søger svaret på Ortmans og flere andres skæbne, men de støder på masker overalt, og derfor må de søge bag om ... Bag masker."Sten Harvig står endnu engang bag saglig realisme og gedigen spænding." – Bo Tao Michaëlis, Politiken"... som præcist skrivende iagttager af psykodramaer fører Steen Harvig sin læser ind i en besættende fascination af voldsomme mentale kræfter." – Lars Ole Sauerberg, Jyllands-Posten"Ottende bind i serien om politiassistent og psykoterapeut Morten Krag byder atter på neglebidende spænding og velskrevet underholdning ... plottet og spændingsflowet holder til sidste side." – Lektørudtalelse"Bag masker" er tiende bind i Steen Harvigs krimiserie om den unge politiassistent Morten Krag.Steen Harvig, født 1945, tidligere lektor, cand.mag. Har undervist på højskole, VUC og Københavns Universitet. Foredragsholder og forelæser om bl.a. krimiens historie. Han er især kendt for sine krimier om politiassistent Morten Krag.

"'Hvis du elskede mig, så ville du netop være glad ved at følge med mig og være hos mig mellem alle de fremmede, jeg nu skal til, og forsvare mig, hvis der nogensinde skulle blive krig.'Oletto så næsten trodsigt på hende.'Jeg elsker Jer så højt, som jeg kan elske et menneske – nu! Måske engang senere, når jeg er blevet ældre, kan jeg elske Jer på den måde, I ønsker – og da – skal jeg komme til Jer!'Hun blev, uden at vide hvorfor, smittet af den alvor, hvormed han talte, og løftede sine forunderlige øjne op imod ham."Catarina Cornaro er kun 14 år gammel, da hun taber sit hjerte til Oletto, som er lærling hos Venedigs mest anerkendte guldsmed. Skønt Oletto vil gøre alt for at få hende, ved de begge to godt, at det er håbløst. Catarina er nemlig lovet bort til kongen af Cypern, og foran hende venter et overdådigt og ansvarstungt liv.Olga Eggers’ roman følger Catarina Cornaros begivenhedsrige liv og fortæller samtidig om den unge piges opofrelse, hendes regeringstid efter kongens tidlige død og hendes komplicerede rolle i Cyperns skæbne i det 15. århundrede som fange mellem osmannerne og venezianerne.Romanen udkom første gang i 1908.Olga Eggers (1875-1945) var dansk journalist og forfatter. Hun var en markant skikkelse i sin samtid som fremtrædende socialdemokrat og kvindesagsforkæmper. Eggers var optaget af kvinders seksuelle frigørelse og retten til prævention og abort, og hun udfoldede disse emner i flere af sine romaner.I 1933 meldte Eggers sig imidlertid ind i det danske nazistparti og blev i 1945 arresteret af modstandsbevægelsen og døde samme år i Vestre Fængsel. Olga Eggers står tilbage som en kompleks og sammensat skikkelse i dansk kultur- og litteraturhistorie.

Kriget på östfronten blir allt hårdare och har utvecklats till ett skyttegravskrig. Sven Hassel och de andra soldaterna från det 27:e straffregementet, som är veteraner från frontlinjen, befinner sig nu på Balkan och utkämpar blodiga strider mot de ryska partisanerna. Brandbomber och handgranater haglar ner över truppen i deras skyttegravar. Ingen tror att de kommer lämna platsen levande. När truppen decimeras börjar en allt starkare kritik mot Hitler och den tyska krigsmakten att växa bland dem."Den blodiga vägen" är den elfte delen i serien om Sven Hassel och de andra soldaterna i det 27:e straffregementet. Hassels böcker följer en sammansvetsad grupp soldater som alla tvångskommenderats till tyska armén, och som tvingas kämpa i ett krig som ingen av dem tror på.Sven Hassel är pseudonym för den danska författaren Børge Willy Redsted Pedersen (1917–2012), som under andra världskriget verkade för den tyska sidan. Pedersen menade att hans böcker är baserade på egna upplevelser från kriget, men det är något som har ifrågasatts av både journalister och historiker. Få författare har som Hassel så närgånget och med en så bister realism fångat andra världskrigets brutala verklighet och soldaternas illusionslösa, grovkorniga humor.

Пазарджик и неговата уредба, улици, жени и видни литературни личности, всички тях Смирненски колоритно описва в „Писмо от Пазарджик". „Хроника" от друга страна сатирично предлага съвети, които да помогнат на родината - „освен съвети аз друго не мога да предложа, па и както ти е известно, туй е на мода". Пише Смирненски и „Писма до провинцията", пише за живота в София, пита за онзи в Пловдив. Изпраща „Писмо за Виена", обрисува живота на облагодетелстваните и на онези, които забравят „своите грешни безпарични близки", с хумор критикува липсата на социален ред, но и със сериозност поставя въпроса за живота на онеправданите, останали невидими за родените с късмет.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

„Хаджи Ничо обича паричките и затова употребява всичките средства само и само да ги добие."Хаджи Ничо е олицетворение на богатия чорбаджия, чиято ценностна система е притъпена. Личните облаги са негова единствена цел. Нито църквата, нито бедните сиромаси, нито държавата могат да спрат циничността и безскрупулността му. Доносниченето, кражбата и измамата са ежедневие за хаджиничовците, които биха удобно се настанили сред българското общество. Но „духът на времето изисква нови хора и нови умове". Ще успеят ли те да си проправят път сред алчността и безхаберието обхванали предосвобожденска България?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

„Затрупана София" е реалистична картина, мемоар, описващ живота на лирика Кирил Христов на фона на столицата в годините след Освобождението. Докато Кирил Христов „прекосява" София, ние се срещаме с някои от неговите другари, ставаме свидетели на личните му драми, любовните му разочарования, развалените приятелства и конфликтите. Петко Каравелов, Иван Вазов и Антон Страшимиров са малка част от бележитите за времето лица, които крачат редом до Кирил Христов като негови приятели, но и литературни конкуренти. „Затрупана София" предава духа на епохата и живота на един необикновен човек.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Даме Груев, един от апостолите на българското освободително движение в Македония, наричан още „македонския Левски", е сред най-значимите фигури по време на македонското движение. Животът на Даме Груев е белязан от борбите за национално освобождение и последвалите промени и гонения на македонските българи. Даме Груев е сред основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, а в последствие и ВМОРО. Йордан Бадев, който е бил и ученик на Даме Груев в Битолската гимназия, увековечава делото и нелекия житейски път на един велик български революционер. „Даме Груев – живот и дело" не е само биография, а извор на вдъхновение и доказателство за самоотвержените българи, живели в трудните времена на освободителни битки и борби.Йордан Бадев е известен литературен критик и журналист, роден през 1888 год. в Битоля. Работи като учител в родния си град, а след Междусъюзническата война се преселва в София, където продължава да преподава. Бадев е участник в Първата световна война, активен деец на Вътрешната македонска революционна организация и член-учредител на Македонския научен институт. Занимава се с литература и журналистика, а от 1931 год. развива и своята редакторска дейност в редица вестници. Пише статии, посветени на участници в македонското движение, а през 1943 год. издава една от най-познатите си книги „Даме Груев - живот и дело". След преврата от 9 септември 1944 год. Бадев е убит без съд и присъда.

Разказва Стоян история. Имал двама по-големи братя – Първан и Продан. Влюбил се Продан в съседката Латинка и не след дълго двамата се оженили. Но съдбата им била тежка. Турчинът Хасан искал Латинка за своя жена. Срещнал веднъж двамата влюбени на нивата и ги убил. Последвали все по-черни дни за семейството на Стоян. Убиват и другия му брат, а майка му умира от мъка. Стоян се заклева да отмъсти на Хасан, причинил всички страдания на семейството му. Ще успее ли да надвие турчина или ще последва съдбата на по-големите си братя?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Редът е установен и добре познат, но е еднообразен и непоносим. Младите търсят промяната, но не намират начин да я наложат. Липсва воля, решителност и смелост да се опълчат на стария сив, безцелен живот. Странникът е образ, олицетворяващ промяната, но малцина дръзват да го последват.Цена, младо момиче от патриархално семейство, се влюбва в Змея и въпреки забраните на своето семейство, му пристава. Неподчинението представлява заплаха не само за установения ред, но и за цялото село, което вижда рушител в лицето на Змея. Обществото не желае да даде път на промяната, но социалното неподчинение е събудено. Животът трябва да поеме в нова, модерна и свободна посока.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.